— Моля ви, стойте спокойно — каза докторът.
Сега вече Куейд наистина почувства болка, не само физическа — от впилите се в плътта му презрамки, но и душевна — от безсилието пред неумолимия ход на съдбата. И двете болки ставаха все по-силни. Куейд сбърчи вежди в отчаяно усилие да се пребори с враждебната програма.
— Не се съпротивлявайте — посъветва ги докторът. — Така само ще ви боли повече.
Куейд хвърли поглед на сгърченото тяло на Мелина. От очите й струяха сълзи и се стичаха на ручейчета надолу. Той заблъска тялото си в креслото, мъчейки се отчаяно да се освободи. Имплантаторът зави още по-силно, но това беше нищо в сравнение с душевните и физически терзания, които изпитваха двамата. Куейд почувства, че го завладява безпомощност. Разбираше добре, че в никакъв случай не бива да се предава. Дали така се чувства жената, когато я изнасилват? Това на което го подлагаха също беше един вид изнасилване.
— Мистър Куейд, процедурата, която ни предстои да изпълним е доста сложна — заговори отново докторът. — Ако не стоите спокойно и не ни сътрудничите съществува опастност от усложнения, от типа на шизоидната емболия.
Дали това не е начин да скрие посланието на пришълците? Така или иначе — друг изход нямаше. Куейд с мъка се съсредоточи. Той напрегна всички сили да задържи собствената си идентичност. Знаеше че това е последната надежда за спасение от безизходната ситуация.
Презрамките издържаха и този порив — Кохаген несъмнено бе взел всички предпазни мерки. Но Куейд почувства, че болтовете, които държаха креслото започнаха лекичко да поддават.
— Още малко успокоително — нареди докторът на своя асистент.
Сега или никога! Куейд знаеше, че това е неговия последен шанс. Чувстваше силите си на изчерпване. Какво да стори?
Но’уи! — отчаяно призова той. — Помогнете!
Изведнъж, сякаш чудодейна сила изпълни неговото изтощено от борба тяло. Шумът и болката се усилиха неимоверно, имаше чувството, че вече не издържа на ужасните мъчения и същевременно силата му продължаваше да расте. Дали това не беше силата на безумието, която пришълците бяха освободили в дебрите на съзнанието му? Това нямаше никакво значение. Той отново напъна с ръце и отвори уста за да изреве от болка.
Изведнъж подложката под лявата ръка се размърда и после се откъсна с оглушителен трясък. Куейд вдигна освободената си ръка, на която се поклащаше масивната подложка. Още малко и ще е е свободен!
Той замахна и счупи банката, от която му подаваха успокоително. Дори с една ръка той можеше да…
Докторът се хвърли и се опита да го задържи. Куейд вдигна подложката и заби щръкналия от другия й край болт право в гърлото на нападателя.
Един от асистентите се опита да го задържи. Куейд обви врата му и с едно стисване го прекърши.
А сега трябваше час по-скоро да се освободи. Той отметна шлема от главата си. Процесът на имплантация беше прекъснат! Чувстваше страхотна болка, сякаш някой му бе изтеглил стоманени жици направо от мозъка, но всичко премина бързо.
Другия асистент се пресегна иззад гърба му и го сграбчи за китката. Куейд го хвана за косата и с грубо дръпване го прехвърли през рамо. Асистентът падна с глава, мужду краката на Куейд. Куейд сви колене и притисна черепа на асистента, сякаш искаше да счупи орех. Той изкрещя и се отпусна безжизнено.
Куейд посегна и освободи презрамката на другата ръка. Сега вече и двете му ръце бяха свободни. Той видя, че Мелина продължава да се съпротивлява на имплантацията.
— Дръж се! — извика й окуражаващо Куейд.
Останалите четирима асистенти го наобиколиха и се опитаха да го удържат. Единият от тях замахна с дълга метална пръчка. Куейд сграбчи друг асистент и го изправи пред себе си като щит. Пръчката се заби право в окото на нещастника и той издъхна в същия миг. Останалите замръзнаха ужасени от тази страшна развръзка. Куейд се възползва от краткотрайната пауза за да си освободи единия крак. После незабавно го включи в действие и ритна най-близкия асистент между краката — сгърченото от болка лице на асистента го накара да си спомни за това, което му бе сторила Лори в хотела. Асистентът падна на пода и се затъркаля.
Куейд се изправи. Другият му крак все още бе завързан, но сега нямаше време да се занимава с него. Заплашваха го от две страни, единия асистент сграбчил пожарната брадва, а другия вдигнал металната пръчка над глава. Куейд ловко избягна свистящото острие на брадвата, сграбчи металнтата пръчка и после бързо се наведе да освободи завързания си крак. Брадвата отново иссвистя и той отскочи тъкмо навреме.