— Да се премахне!
— Крайно време беше, мамицата му — промърмори Рихтер, обърна се рязко и излезе от стаята.
Грешеше, ако си мислеше, че Кохаген не го е чул. Кохаген се беше вцепенил от наглостта му. Ако не бяха глупавите грешки на Рихтер всичко досега да е свършило благополучно. Куейд щеше да бъде репрограмиран и нямаше да има възможност да се привърже толкова към настоящата си идентичност. Трябва ужасно да вярва в себе си, след като се биеше така добре за живота си. Освен това, ще трябва да нареди да премахнат Рихтер след като си свърши работата. Наистина, крайно време е за това.
Кохаген почувства, че го завладява гняв. Той спря поглед на безгрижно плуващата в аквариума рибка и изведнъж помете стъклената купа от бюрото си. Аквариумът се пръсна и рибката се замята отчаяно, неспособна да диша. На устните на Кохаген плъзна перверзна усмивка.
Но сега имаше по-важна работа. Кохаген подозираше, че Хаузър знае доста повече за артефакта, отколкото му бе казал. След срещата с Куейд вече бе уверен. Не биваше да губи нито миг.
Той включи видеофона.
— Повикайте сапьорската бригада — нареди той. След това впери поглед в стената. Не искаше да го прави — да взриви артефакта и с него да загуби най-добрия си агент. При други обстоятелства щеше да има нужда и от двете. Но собственната му безопастност стоеше над всичко. Беше построил малка империя и не можеше да си позволи да я загуби заради немотивирана алчност или някакво си приятелство.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
РЕАКТОРЪТ
— Знаеш ли как да стигнем до Пирамидалната планина оттук? — извика през рамо Куейд, докато землекопната машина се носеше с див рев.
— Да — отвърна Мелина и се наведе към прозореца. — Завий надясно ей там — тя посочи с ръка.
Куейд зави в указания тунел и се понесе с максимална скорост. Ужасени миньори се разбягваха от пътя му.
— Внимавай! — извика тя. Не искаше да пострадат невинни хора, само марионетките на Кохаген.
— Трябва да стигнем преди тях — рече Куейд с напрегнат глас. — Иначе той ще разруши реактора.
Тя го погледна уплашено.
— Но…
— Ако Марс получи своя въздух с Кохаген е свършено — опита се да й обясни Куейд, но видя, че сега не е момента.
Той рязко изви волана за да избегне един паднал на трасето миньор. Пътят пред него бе чист и Куейд натисна педала до долу.
— Ако Марс получи своя въздух, — повтори зашеметено Мелина — ние ще бъдем свободни.
— Ние ще бъдем свободни — повтори той. — Но има и още. Но’уиняните…
— Какво?
— Така и не можах да ти обясня досега — а и не беше съвсем безопасно да го знаеш, докато съществуваше възможността Кохаген да го изтръгне от теб чрез мъчения — рече той. — Аз — тоест Хаузър — е научил доста интересни неща след като те е изоставил в шахтата.
— Изоставил ? — запита намръщено тя.
— Хаузър е бил шпионин. Сега вече си спомням добре. През цялото време е играл по предварително замислен план. Престорил се е, че „пропада“ в шахтата за да може да бъде „заловен“ от хората на Агенцията. Мисията, която е изпълнявал по поръчка на Кохаген и по своя собствена идея вече е била към своя край. Опасявал се е, че скоро ще бъде разкрит. Но това не е била единствената причина.
— Разбирам. Не е необходимо да ми обясняваш.
— Не, необходимо е! Ти не разбираш! Хаузър е бил човек на Кохаген. Бездушна машина, готова на всичко за да изпълни замисленото и да доведе до успешен край мисията. И тогава ти си се появила в живота му. Показала си му какво означава да вярваш в нещо и да се бориш за него. Какво означава да си добър. Спечелила си уважението му, а после и… Чувствата му към теб са били толкова странни и объркани, че отначало не е знаел какво да мисли. Мъчел се да ги управлява, да не им обръща внимание, но едва когато се спуснал в Пирамидалната мина осъзнал, че не може да те предаде защото… те обича. Затова започнал да изследва извънземния комплекс, сякаш наистина изпълнявал мисията, на която си го била изпратила. И попаднал на пришълците.
Тя се обърна и го погледна изумена.
— Попаднал на кого?
— Те оставили… едно послание. В него се казвало, че артефактът е дело на но’уиняните — интелигентна галактическа мравкоподобна раса, която построила това съоръжение за нас — когато дозреем до него. Предназначението на това гигантско съоръжение е да създаде атмосфера на Марс и да ни запознае с технология, която ще ни помогне да влезем в галактиката като равноправна и интелигентна търговска раса, като цивилизация с бъдеще.
— Мисионери! — възкликна с разбиране тя.
— Точно така. Хаузър бил удивен от откритието. Но’уиняните не само разкрили тайната на комплекса, но и поставили на плещите му отгромна отговорност — отговорност за съдбата на цялото човечество. Поръчали му да разкаже на всички какво е предназначението на комплекса и как да го използваме. Защото ако съумеем да го използваме както трябва ще се превърнем в галактическа раса, но ако не го сторим, или се опитаме да го разрушим…