Нещо странно ставаше в главата на Куейд.
— О, Божичко! — извика той.
— Какво има? — попита го разтревожено Мелина.
— Тези съобщения — за Новите — току що разбрах — той преглътна развълнуван от направеното откритие.
— Какво се е случило, Дъг? — настоя тя.
— Тези Нови — те са изкуствени — успя да завърши той. — Ето защо нашите учени не могат да обяснят появата им. Те са засети, по същия начин, по който но’уиняните посяват разумни раси.
— Предполагам че е възможно, ако наистина тези извънземни са толкова могъщи, колкото казваш — в гласа й се долови съмнение. — Но не мога да повярвам, че…
— Трябва да повярваш! — прекъсна я Куейд. — Та ти дори не си виждала колко е голям реактора! Щом могат да построят такова исполинско по размери и мощ съоръжение и да произвеждат атмосфера в мащабите на цяла една планета, тогава защо да не могат да ускорят една звезда до възникването на Нова!
— Може и да е така, щом казваш. Но какво общо има това с нас?
— Казах ти вече, с тях шега не бива! При но’уиняните винаги е било така — всичко или нищо. Никога не чакат повторна възможност.
— Да, но…
— Символът на разрушението в тяхното послание — каза той и в гласа му се долови нотка на ужас. — Беше Свръхнова.
— Защо не? — сви рамене Мелина. — А ние използваме череп и кости за да покажем,че нещо е отровно. Но смисълът е съвсем преносен. Това е метафора.
— Те не познават метафората. Тяхната раса възприема нещата такива, каквито са, може би това е заложено в генетичната им памет, както при мравките. За тях, едно нещо или е, или не е и в такъв случай не представлява интерес. Няма междинни положения, няма частични или мъгляви определения. Така че, когато използват символът на Свръхнова…
Изведнъж на лицето й се изписа ужас.
— Искаш да кажеш…
— Искам да кажа, че когато казват Свръхнова, те имат предвид именно Свръхнова! Искам да кажа, че ако сбъркаме нещо с реактора или се опитаме да го унищожим…
— Нашето слънце ще се превърне в Свръхнова — каза тя.
— Сигурно това е запрограмирано. В момента, в който раекторът бъде активиран неправилно, той ще изпрати импулс към нашето Слънце. То ще избухне и вълната на разрушението ще помете всичко, може би чак до орбитата на Юпитер. В галактически мащаб това ще е само едно малко пламъче, но то ще означава край за нашата раса. Както са изчезнали преди хиляди години всички тези раси, а светлините от тези взривове едва сега стигат до нас. Има три изисквания към една разумна раса, за да стане галактическа. Първо — сама да създаде технология за междупланетно пътуване, второ — да може да осъзнае смисъла на артефакта и третото е неопределено — но в случая означава да може да използва пправилно този артефакт.
— Втора възможност няма да има — съгласи се тя.
— Сбъркаме ли, фойерверките ще се видят из цялата галактика — произнесе с побледняло лице Куейд. Той си спомни за съня, който бе сънувал — за края на човечеството. Всъщност, не сън — а предупреждение на извънземните!
— Фойерверки — повтори замислено тя. — Божичко, Дъг…
— Да — той стисна кормилото и отново даде газ.
Машината пресече един напречен тунел. От него рязко изви втора землекопна машина и се понесе в бясно преследване.
Мелина погледна назад.
— Това е Бени! — възкликна тя. — Внимавай, той знае как да кара!
Изглежда беше права. Къртиците не бяха предназначени за състезание, но тази отзад ги настигаше с невероятна бързина. Свредела й се въртеше заплашително и все по-близо.
— Внимавай! — извика Мелина.
Нямаха кой знае какъв избор. Куейд следеше в огледалото приближаващата се машина — свредела беше предназначен да пробива скали, как ли щеше да се справи с бронята?
Разнесе се ужасяващо скърцане на метал, впиващ се в метал. Вътре полетяха откъснати от задната стена парчета. Цялата машина се разтърси.
Куейд натисна педала, но той вече бе притиснат плътно до пода. Машината се носеше с максимална скорост и въпреки това ги бяха застигнали. Бени наистина си го биваше в шофирането!
Върха на свредела проби металната стена и със свистене проникна в тясното помещение. Двамата се наклониха, сякаш да го избегнат, но нямаше къде да се скрият. Свистенето беше направо оглушително! Всеки миг свредела щеше да ги разкъса на парчета като месомелачка!
Изведнъж въртящото се желязо замря, само на сантиметри от гърбовете им.
— Май стигна до края — предположи Мелина. — Нали е предназначено за скали, а те се разцепват, когато влезе на определена дълбочина. Сигурно се е заклещил в метала.