Още преди да стигне до кабинета на инспектор Ириарте, позна гласа на Монтес, който веднага я подсети за разговора им пред дома й. Каза добър ден, без да спира и без да поглежда навътре в кабинета, откъдето й отговориха в хор. Последното нещо, което й трябваше тази сутрин, бе инспектор Монтес, решил да послуша съвета й и да се яви в участъка, за да говори с нея.
Влезе в залата за съвещания, която използваше за кабинет, и затвори вратата зад гърба си. Още сваляше палтото, когато се появи младши инспектор Ечайде.
- Добър ден, шефке.
Амая забеляза, че я наблюдава внимателно, може би заради тъмните кръгове, колебаейки се между естествения си порив да й подхвърли някоя забележка от личен характер или да премине направо към работата. Ечайде беше чудесен следовател, чувала бе, че според някои му липсвал опит и твърдост и че човешката страна все още надделявала над полицейската, но какво от това, по дяволите, в крайна сметка го предпочиташе пред сдържания Сабалса или разпасания Монтес. Усмихна се тъжно, сякаш за да оправдае вида си, и Ечайде реши да заговори за работата.
- Съдия Маркина, изглежда, е станал много рано. Преди час се обади лейтенант Падуа, за да каже, че заповедта е пристигнала и че още тази сутрин ще имаме мострите.
- Прекрасно - отговори тя, докато си записваше.
- Обадиха се и от Естеля: нищо не може да се направи с кадрите от паркинга пред „Санта Мария де лас Ниевес“, увеличили са ги максимално, но образът се разфокусира и става неизползваем. Ето какво изпратиха - допълни той и разстла върху бюрото поредица от сиво-черни петна.
Амая ги разгледа намръщено. Погледна часовника и изчисли, че във Вирджиния ще е едва четири призори. Може би по-късно.
Йонан като че ли се колебаеше.
- ...Що се отнася до случилото се в клиниката...
- Йонан, това е само изолиран факт и трябва да го третираме като такъв. Засега не е от значение за разследването, нека изчакаме резултатите от анализите, за да установим последователността и да почнем да съставяме профила, с една дума, за момента ще оставим нещата така.
Предложението като че ли не го задоволи напълно, но той все пак кимна утвърдително.
- Искам да се прибереш вкъщи и да си вземеш свободен ден. - Стори й се, че се готви да възрази. - Това, което ми е нужно да свършиш, ще го свършиш оттам. Продължавай да търсиш сходства с други случаи на домашно насилие и си почини малко. Довечера тръгваме за Уеска, докторите на мечките ще ни помогнат да ускорим малко нещата. Ще мина да те взема към седем от Памплона заедно с мострите, сигурно ще ни отнеме цялата нощ
- Много ще се радвам да ги видя отново - каза Йонан с усмивка, отивайки към вратата. После, с ръка на бравата, се обърна, сякаш си бе спомнил нещо.
- Шефке... Като дойдох тук тази сутрин, имах в пощата си един... имейл - той се поколеба.
- Да?
- Много странен имейл, беше в моята папка, но смятам, че е за вас...
- Добре де, от кого беше?
- Това е интересното. Идва от... по-добре да ви го покажа - Йонан отиде до компютъра и извади на екрана входящата кутия.
- Позлатения гребен - прочете. - Не е точно анонимен, но е от странните адреси, в които се подписват с ей този символ; на мен ми прилича на сирена.
- Това е ламия - каза тя, загледана в дребното лого в края на страницата.
Йонан се втренчи в нея.
- Извинявайте, ламия ли казахте? Мислех, че митологията е само моя територия.
- Е, това без съмнение е ламия: ако се загледаш, в долния край има не рибешка опашка, а патешки крака.
- Не ми се струва толкова очевидно, повечето хора биха го сбъркали със сирена, а преди година забележките от този род бяха в моята юрисдикция, а вие само им се подигравахте.
Амая се усмихна и се зачете мълчаливо в съобщението, а Йонан продължи:
- Не знам дали е грешка, или шега, не ми се струва много смислено.
Инспекторката отпечата текста и сложи листа на масата.
- Ако дойде още някой, препрати ми го.
Изчака го да излезе и отново прочете имейла.
Камъкът, който от вкъщи трябва ти да донесеш, е дарът, който господарката изисква, дар за бурята, за да получиш милост и да изпълниш целта, белязала те още в люлката.
Погледна със страх телефона, репетирайки наум думите си, докато намери достатъчно непринудения и професионален тон, който бе нужен за такова обяснение.