Амая затвори за миг очи, мъчейки се да измисли аргументи, за да му възрази. Измисли един.
- Нали знаете, че съм омъжена? - каза и още докато го изричаше, разбра, че това е слаб довод.
- Знам - отговори той спокойно.
- Това нищо ли не означава за вас?
Той се наведе към Амая, взе едната й ръка и сложи в нея ръкавиците.
- Означава същото, което би означавало за вас.
Такченко беше поставила предоставените от жандармерията костни мостри в малките епруветки епендорф, подобни на кухи пластмасови патрони, които се нареждаха в термоциклера.
- Е, поне това е почти готово. Още един час тук, после още два за почивка.
- Мислех, че в жандармерията вече са направили ДНК анализите на костите - обади се съдията.
- Така е, пристигнаха заедно със съответния доклад, но след като в случая разполагаме с достатъчно мостри, предпочетохме да повторим цялата процедура, за да сме сигурни.
Маркина кимна с разбиране и се запъти към другия край на лабораторията, където Йонан и доктор Гонсалес го канеха да пие кафе.
- Много хубав мъж - каза Такченко, когато съдията се отдалечи.
Амая я погледна изненадано.
- Направо красавец - заяви докторката.
Амая се обърна да погледне съдията, после погледна Такченко и потвърди с глава.
- ...Самото изкушение. Или греша, госпожо инспектор? - добави микробиоложката.
Леко обезпокоена, Амая зае отбранителна поза.
- Защо говорите така?
- Защото е очевидно, че ви привлича.
Амая отвори уста да възрази, но за втори път тази вечер остана без аргументи. Запита се с тревога дали нещо в поведението й не е издало нейното смущение.
Докторката я погледна съчувствено и се усмихна.
- За бога! Какво толкова, инспекторке, не се измъчвайте, кой от нас не се изкушава понякога.
Амая я погледна сериозно.
- ...А когато изкушението изглежда така добре в джинси, е нормално да изпитваш колебания - добави лукаво Такченко.
- Точно това ме обърква - призна Амая, - колебанието; фактът, че има колебание, е достатъчен, за да ме накара да се замисля, да си задавам въпроси.
- Но колебанията са нещо нормално.
- Аз мислех, че не са. Обичам съпруга си. Щастлива съм с него. Не искам да бъда с друг мъж.
Такченко се засмя.
- Я не се скумросвайте - каза тя, като прекъсна работата си и я погледна с хитра усмивка. - Обичам мъжа си, но пък защо да не се чифтосам веднъж, че и дваж с красивия съдия!
Амая се ококори, смаяна от неочаквано невъздържаната забележка на тази иначе
дискретна жена.
- За бога, доктор Такченко! - възкликна тя уж възмутено: - Да се чифтосам! Явно от общуването с мечките сте подивели. Да се чифтосам веднъж! Та с него може и два дни да не ставам от леглото.
Двете се разсмяха, с което накараха мъжете да се обърнат и да ги погледнат от другия край на лабораторията.
- Виждам, че сте си го помислили - прошепна докторката, без да отделя очи от групата.
Амая слезе от табуретката си и се приближи още до плота, който я отделяше от Такченко.
- Може би, но да го помислиш, е едно, а да го направиш - съвсем друго. Аз не го искам.
- Сигурна ли сте?
- Напълно, но той никак не ме улеснява.
- Михаил Коч - каза биоложката.
- Кой е той?
- Мой състудент от Медицинския факултет, после работихме три години в един и същ институт. Беше от мъжете, които са убедени, че с труд и постоянство всичко се постига. Всеки божи ден в университета, а после всеки божи ден в института не преставаше да ми прави намеци, да ме кани на срещи, да ми носи цветя и да ме гледа недвусмислено.
- И?
- Михаил Коч също никак не ме улесняваше, но и през ум не ми мина, че мога да се чифтосам поне веднъж с него.
- Значи смятате, че самият факт, че съм си го помислила, ясно говори, че нещо не е наред? Фактът, че вие самата признавате, че не е за изпускане, значи ли, че искате да изневерите на доктора? - запита Амая, кимвайки към мъжката групичка.
- О, боже господи, приличате на рускиня! Абсолютна във всичко! Това е то изкушението, инспекторке, нито сме слепи, нито невидими.
Амая я погледна, търсейки обяснение.
- Когато човек реши, че обича някого толкова силно, че да се откаже от всички останали, не ослепява, нито става невидим, продължава да вижда и него продължават да го виждат. Верността е безсмислена, ако не се изкушаваме от видяното или ако никой не ни поглежда. Истинското изпитание възниква, когато се появи някой, в когото бихме се влюбили, ако нямахме партньор, някой, който отговаря на всичките ни изисквания, който ни харесва и привлича. Някой, който би бил идеален, ако вече не сме си избрали друг също толкова идеален. Това означава вярност, инспекторке. Не се притеснявайте, много добре се справяте.