Поздрави двама познати на входа и се качи направо в кабинета на главния комисар. Изчака секунда, докато униформеният полицай му докладва, че е дошла, и й направи знак да влезе. Както при последното си идване тук, отново завари доктор Сан Мартин при своя началник и присъствието му, този път неочаквано, засвири тревога в главата на инспекторката. Тя поздрави шефа си, стисна ръката на доктора и седна там, където й посочи комисарят.
- Госпожо инспектор, очакваме пристигането на съдия Маркина, за да ни изложи това, което вече знаем: че според анализите костите, открити в онази пещера в Бастан, са на две от жертвите на домашни убийства, подписани по идентичен начин. - Комисарят си сложи очилата и се наведе да прочете: - ТАРТАЛО. Съдията ми каза по телефона, че възнамерява да разреши откриване на случая. Поздравявам ви, блестяща работа, особено като се имат предвид трудностите при разследването на приключени случаи, без да се предизвикат разногласия.
Той направи пауза и Амая помисли „Но...“. Това беше паузата, предшестваща едно „но“, сигурна беше, макар че колкото и да се напрягаше, не можеше да си представи за какво става дума. Както бе казал комисарят, съдията щеше да открие случая, тя беше шеф на „Убийства“, така че никой нямаше да може да я отстрани от разследването, а уликите бяха достатъчно силни и важни, фактически необорими. Семействата настояваха за справедливост, „но...“.
- Госпожо инспектор... - Комисарят се поколеба. - Има още нещо, друг аспект встрани от случая.
- Встрани? - тя зачака нетърпеливо.
Сан Мартин се покашля и тя изведнъж разбра.
- Да не би да е свързано с костите, открити при оскверняванията в Арискун?
- Да - отвърна Сан Мартин.
- И последните ли са на член от моето семейство? - запита, докато в главата й изникваше картината с малките ями с разровена повърхност.
- Госпожо инспектор, преди всичко искам да подчертая, че предвид обстоятелствата около предишната група кости този път сам направих анализите, следвайки строго и надлежно процедурата.
Амая кимна с благодарност.
- Пак са от моето семейство, така ли?
Сан Мартин погледна комисаря, преди да продължи.
- Госпожо инспектор, запозната ли сте с ДНК процентите, които доказват например принадлежността ни към дадено семейство и на кое равнище, искам да кажа дали роднината е от първо, второ или трето коляно?
Тя сви рамене.
- Да, поне така мисля, с родителите общите алели са около петдесет процента, двайсет и пет с дядовците и бабите и така нататък...
Сан Мартин кимна утвърдително.
- Точно така и всеки човек е с уникален ДНК профил. Независимо че ДНК профилите на хората с обща кръв са генетично доста сходни, има много други аспекти, които ни определят като индивиди.
Амая въздъхна - накъде ли биеше?
- Саласар, резултатът от ДНК теста на откритите вчера в Арискун кости показва
стопроцентово съвпадение с вас.
Амая се втренчи изумено в него.
- Но това е невъзможно - помисли си бързо тя. - Изключено е да съм замърсила мострите, та аз дори не ги докоснах.
- Не говоря за пренесена ДНК, Саласар, говоря за самите кости.
- Трябва да е някаква грешка, някой е сбъркал.
- Вече ви казах, сам направих анализа и предвид резултатите го повторих с идентичен резултат. Това е вашата ДНК.
- Но... - Амая се усмихна невярващо. - Тази ръка очевидно не е моя - каза тя почти развеселено.
- Знаете ли дали не сте имали сестра?
- Аз имам две сестри и на никоя от тях не й липсва ръката. Освен това вие сам току-що ми казахте, че всеки индивид е уникален, възможно е да прилича на мен, но няма да бъде съвсем като мен.
- Освен ако не е ваша близначка.
Амая понечи да възрази, но спря по средата; после много бавно каза:
- Нямам никаква близначка.
И докато го изричаше, забеляза как всичко около нея се разводнява, докато се превърна в гъсто черно олио, което започна да се стича по стените, погълна светлината, покри всички повърхности и от очите й се изля в разтворените й в скута ръце. Момиченцето, което плачеше.