- Вече говорихме. Не искам никой да знае и трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого, дори на майка си. Родило се е момиченце, ето ти го да го показваш Ако някой ме види да излизам, ще кажем, че съм отишла с бебето в болницата, защото малко е кашляло. Утре, като се върна, ще кажем, че се е оправило.
Росарио погледна през прозореца.
- Таксито вече е тук.
Хуан надникна навън. Колата беше от Памплона. Както винаги, Росарио бе помислила за всичко. Той се обърна навреме, за да види как жена му взима чантата си и се навежда над люлката с мъртвото момиченце, взима го на ръце и сръчно го увива в красив шал, а после го гушва като живо бебе.
- Ще се върна утре - обяви тя, прегърнала почти с обич вързопчето.
Хуан я погледа захласнат няколко секунди. Не изглеждаше много по-различно от
предишните пъти, когато тръгваше за църквата за кръщенето на другите им дъщери. Той сведе очи, притисна малката към гърдите си и за пръв път в живота си се извърна, за да не вижда жена си.
След като се сбогува с роднините си, Амая седна в колата и остави Йонан да шофира.
- Не всичко е загубено, шефке.
Тя въздъхна.
- Напротив.
- Е, фактът, че тялото липсва, би могъл да означава също, че е жива.
- Не, Йонан, мъртва е.
- Няма как да знаете. - Тя продължаваше да мълчи. - Може да е от ония откраднати деца, за които пишат по вестниците, явно е имало много такива случаи.
- Детето на майка ми не е откраднато.
- Извинявайте, но е възможно то да е било от извънбрачна връзка или да са й трябвали пари; хората плащат цяло състояние за новородено бебе.
- Новородено с една ръка?
- Може точно заради това да го е дала за осиновяване, заради физическия недостатък.
Амая се замисли. Би ли приела Росарио недъгаво момиченце, или щеше да се срамува, че детето й е с някакъв дефект? Не й изглеждаше толкова невероятно.
- Какво предлагаш?
- Срува ми се, че най-бързо е да започнем с това, което знаем, че е без една ръка, следователно ще носи протеза. В системата за Обществено осигуряване има национален регистър с имената на хората, които носят протези, заедно със серийните им номера; знаем възрастта и дори рождената дата.
- Но ако са мислели да я дават за осиновяване, нямаше да има смъртен акт.
- Може да е фалшив, ако й е съдействал лекарят, който го е подписал.
Амая си спомни лицето на Фина Идалго, докато казваше: „Значи и вие сте от ония“.
- Да, възможно е - склони тя.
Ако нещата стояха така, както ги представяше Йонан, всичко бе направено само с една цел - да заблудят баща й. „Ех, айта, как си могъл да бъдеш толкова сляп.“
Свечеряваше се бързо, докато караха по магистралата над долината на река Лейцеран. Светлината гаснеше, стопявайки се до черно с един последен лъч сребристо сияние, което сякаш увисваше над дърветата и се разпростираше до хоризонта, като че ли следобедът отказваше да отстъпи място на мрака и изразяваше бунта си с този последен акт на светлина и хубост, който само натъжи още повече Амая.
Телефонът я извади от мислите й.
- Здравейте, инспекторе - чу се жизнерадостният поздрав на доктор Сан Мартин.
Тонът му й подсказа, че има добри новини.
- Получихме резултатите от тестовете за метали... и... - започна той и спря, задържайки информацията. Амая страшно мразеше това - ...Скалпелът, който ни изпратиха от
лабораторията в Естеля, е наистина много стар, по-конкретно от XVII век, както и аз ви казах. Датировката се базира на използваните по онова време сплави, на начина на топене и обработка на металите, което им придава неоспорима идентичност. И тук идва това, което ще ви изненада.
По тона му Амая разбра, че говори с усмивка.
- Металният зъб, заседнал в костта на Лусия Агире, и металът на скалпела са от една и съща сплав и изковавани по един и същ начин.
Амая се изправи заинтересувана. Сан Мартин бе успял да привлече цялото й внимание.
- За това има само едно обяснение: че са били ковани едновременно. Следователно говорим за дело на занаятчия, най-вероятно специална поръчка, което ме навежда на мисълта за комплект медицински инструменти, изработени за определен хирург.
- Искате да кажете, че скалпелът и металният зъб са от един и същ комплект?
- Да, госпожо, и след като знам това, вече мога да предположа, че зъбът е от старинен трион за ампутация, от онези, които хирурзите са използвали едно време, и то доста често. Имайте предвид, че при тежка инфекция и без антибиотици ампутацията е била най-прилаганото решение.
- Това ли са използвали, за да отрежат ръката на Лусия?