Амая не виждаше пътя. Твърдо решена да не се поддава на кошмарите, които въображението й рисуваше, тя се съсредоточи върху изработването на профил, профила на психопат. Психопатите са неспособни да изпитат съчувствие, това им е фабричен дефект; те не познават чувството, което те обзема, когато се опитваш да влезеш в чужда кожа. Не са в състояние да проявяват милост или състрадание, солидарност или симпатия към ближните, но се поддават на емоциите, събуждани от музиката или изкуството, от завистта или алчността, от гнева или задоволството. Пълновластни божества в един чисто себичен свят, те се движат в обществото с преструвки с ясното съзнание, че не са като другите, с чувството, че са избрани и същевременно лишени от определена чест.
Умен мъж с отлично образование. Дете, откъснато от родния дом след смъртта на майка си, когато бива отхвърлено от единствения човек, останал му на този свят. Може би е ковал с години отмъщението на вече порасналото момче, което се завръща. Положението му на психиатър му е осигурило достъп до типа индивиди, от които се е нуждаел. Опитен манипулатор, той бе направлявал тези мъже като вещ кукловод, опъвайки или отпускайки конците им, докато ги заведе, докъдето иска. Гений на ужаса, безгрешен и в най-дребните подробности, способен да овладява слепия гняв на тези чудовища и да го насочва като точно оръжие, да ги убеди да посегнат на живота си, докато подготвя предизвикателството с оскверняването и манипулира собствения си баща. Високомерен.
Тя се замисли откога ли е знаел за съществуването на ичусурия, дали не е попаднал случайно на този „пояс на мълчанието“, докато е копаел? Или нарочно го е търсил, предполагайки, че в толкова стара къща би следвало да има такъв. Така или иначе, това е било изключително ефектен удар, поредният в неговия списък на безобразни ужасии. Обаче бе допуснал една грешка, любопитно, но го бе подвела последната капчица човещина, останала в него. Най-вероятно случайна авария го бе отвела в сервиза, където е работел Хасон Медина, сигурно и Йоана се бе изпречила ненадейно на пътя му. Амая беше убедена, че веднага е отхвърлил Хасон Медина - хора като него не подлежат на никакъв вид контрол. Сексуалните насилници са рецидивисти, напук на присъди и терапии, те не подлежат на рехабилитация, защото се ръководят от първичното желание да задоволят нуждата си независимо от последиците.
Берасатеги трябва да го е знаел, нали той беше експертът, само че се е поддал на влечението към Йоана. Невинното и непорочно момиче със стегната мургава плът е пробудило в него непознати чувства. Дар от усещания, бликащи от незнайно кътче с възбудата, присъща на влюбването. Йоана се е превърнала в идея фикс и това откритие се е оказало така неустоимо, че заради нея е извършил единствено допустимата за подобен ум грешка: да позволи на неумолимото желание да го повлече, да наруши присъщия си модел на действие и да остави на показ основната брънка, която всеки следовател чака. Несъответствието. Всички робуваме на навиците си.
Велик манипулатор, да, чиито прищевки на божество канибал са бледнеели до Росарио. Амая го бе осъзнала, докато гледаше заедно със Сарасола записите от охранителните камери. Тартало е вървял доброволно до нея, той е умеел да манипулира гневни чудовища, но ако дори за миг си е помислил, че е в състояние да контролира Росарио, дълбоко се е заблуждавал. Тя е имала цел, поставена в деня, когато бе родила двете си еднакви дъщери, и повече от трийсет години никой не бе успял да я отклони от пътя й.
41
Бурята като че ли бе решила да векува над долината. Макар и не толкова силен сега, дъждът не бе спирал през целия ден, а тътенът на гръмотевиците заглъхваше само за да отстъпи място на следваща, още по-мощна поредица. Без електричество Елисондо сякаш бе погълнато от планината, само кратките проблясъци на мълниите и френетичният танц на фенерчетата показваха, че е още там.
Рос тичаше по улиците с такова фенерче, с коса, залепнала за главата от дъжда. Сърцето й блъскаше във вътрешното ухо като огромен тъпан и й пречеше да чува стъпките на Ернесто, който я следваше по петите. Стигна до къщата и видя, че вратата е открехната. Цялата енергия, която я бе поддържала, докато дойде, изведнъж я напусна и коленете й се подкосиха. Тя се вкопчи в рамката на вратата и при допира със студения грапав камък изпита непреодолимото усещане, че се е случило нещо ужасно, че това място, служило за убежище от всяко зло, от студа, дъжда, самотата, болката и гауеко - нощните духове на Бастан, най-накрая е било опетнено.