- Жалко, че заради кърменето не можеш да пийнеш дори чашка.
Тя пренебрегна забележката му и отпи една глътка.
- Е, за какво искаше да поговорим, изгарям от нетърпение.
- Ах, да - каза той, без да крие въодушевлението си. - Отдавна искам да споделя с теб какво съм си наумил. Откакто забременя, идваме все по-често в Елисондо, а сега покрай детето според мен още по-често ще сме тук. Знаеш колко харесвам Бастан и колко обичам да бъда с твоите близки, затова смятам, че е време да помислим за къща тук, в Елисондо.
Амая се ококори учудено.
- Е, ти наистина ме изненада... Какво искаш да кажеш, да живеем тук?
- Не, разбира се. Не, Амая, харесва ми да живея в Памплона, много обичам нашата къща, а за твоята работа и за моето ателие Памплона е идеална. Освен това знаеш колко много означава за мен къщата на „Меркадерес“
Тя кимна вече по-спокойна.
- Не, имам предвид да се сдобием с втора къща тук, която да е само наша.
- Можем да идваме у леля винаги, когато пожелаем, знаеш, че тя ми е като майка, а нейната къща е и мой дом.
- Знам, Амая, знам какво означава тази къща за теб и така ще бъде винаги, но едното не пречи на другото. Ако имаме къща тук, ще можем да я пригодим за нуждите на Ибай, да му обзаведем стая, нещата му да са ни подръка и да не се налага да пътуваме оттук до Памплона с купища багаж. Пък и като поотрасне, ще трябва място за играчките му...
- Не знам, Джеймс, не съм сигурна дали искам.
- Говорих с леля ти и споделих идеята си с нея, тя я намира за много добра.
- Това вече ме учудва - каза Амая и остави вилицата на масата.
- Всъщност - усмихна се той - точно тя ме убеди окончателно, когато ми заговори за Хуанитаенеа.
- Къщата на баба ми - прошепна Амая, наистина изненадана.
- Да.
- Но тази къща от години стои затворена, Джеймс, още откакто баба почина, а аз бях на пет години, сигурно е съвсем порутена - възрази тя.
- Не, не е. Леля ти ми каза, че ще се нуждае, естествено, от основен ремонт, но самата постройка, покривът и камините са в отлично състояние; през тези години леля ти се е грижела за основната поддръжка.
Замислена, Амая преброди наум стаите, които помнеше като огромни, камината, в която като дете се побираше права, и почти усети на върха на пръстите си гладката повърхност на старинните мебели, полирани с шеллак, и виненочервената сатенена кувертюра върху леглото на баба си.
- Мисля, че за Ибай ще е добре да прекара част от детството си тук и че ще бъде особено хубаво, ако това стане в къщата, принадлежала на семейството ти.
Амая не знаеше какво да отговори. В дома на леля си винаги се бе чувствала на сигурно място, но имаше сметки за уреждане с Елисондо. Вярно, че от няколко месеца завръщането в Бастан бе загубило част от мрачната тежест, която го съпътстваше преди, и тя разбираше, че това не е само задето бе споделила с Джеймс какво й се е случило на девет години. Знаеше, че се връща най-вече за да поддържа по някакъв начин жива връзката си с Господаря на гората13, нещо от онова, което туптеше в дивидито, което бе прибрала в сейфа си и не бе поглеждала повече от онзи първи път, когато го бе изгледала заедно със специалистите по мечки в една стая на хотел „Бастан“. Понякога, когато отвореше сейфа, за да прибере пистолета си, поглаждаше диска с връхчетата на пръстите си и кехлибарените очи на онова същество отново изникваха пред нея с яснотата на нещо реално. Дори само споменът за това като по чудо заличаваше и най-лекия признак на съмнение или страх. Несъзнателно се усмихна.
13 Господар на гората, Басахаун или Баскът Йети е персонаж от митологията на баските и арагонците, същество с нечовешки ръст и сила, което първите обитатели на тези земи заварили да обитава планините и най-затънтените лесове. - Б. пр.
- Амая, това са неща, за които човек не се замисля, докато не му се роди дете. Знаеш, че съм щастлив в Памплона и че никога не съм искал да се връщам в Америка, освен на гости, но сега, с появата на Ибай, съм убеден, че ако живеех там, щях да искам да го запозная с корените му, да му покажа откъде идва семейството му и ако можех да го свържа още по-тясно с тази същност, нямаше да се поколебая.
Амая го погледна възхитена.
- Не знаех, че разсъждаваш така, Джеймс, никога не си ми казвал тези неща, но щом такива са желанията ти, можем да посетим родината ти, когато детето стане малко по-голямо.