Влезе в къщата и докато сваляше палтото си, се заслуша в прекрасната гълчава на веселата дружинка, събрала се в хола. Жените бяха насядали около красивата шестоъгълна маса за покер, но като че ли въобще не се интересуваха от пръснатите по зеленото сукно карти, заети да ахкат и да охкат пред малкия Ибай, който минаваше от ръка на ръка с очевиден възторг както на стариците, така и на бебето.
- Боже господи, Амая, това е най-хубавото дете на света - възкликна Мирен, като я видя.
Амая се засмя на пресилените хвалби на „момичетата“, които обсипваха Ибай с целувки и милувки.
- Съвсем ще го разглезите - скара им се тя на шега.
- За бога, дъще, остави ни да му се порадваме, толкова е сладичък - обади се друга старица и се надвеси над детето, което очаровано се усмихваше.
Джеймс се приближи да я целуне и се извини, сочейки гостенките.
- Съжалявам, скъпа, нищо не можах да направя, те са много и са въоръжени с игли за плетене.
При тези думи всички се завтекоха към чантите си, за да извадят елеченцата, шапките и търлъчките, които бяха изплели за бебето.
Амая гушна Ибай и започна да се любува на красивите дрешки, които приятелките на леля й плетяха за сина й. Още щом го прегърна, усети как присъствието й разтревожи детето и то веднага захленчи за храната си.
Тя се качи в спалнята, излегна се на кревата и постави бебето до себе си, за да го накърми. Джеймс ги последва, опъна се до нея и я прегърна през гърба.
- Колко е лаком! - възкликна. - Изключено е да е гладен, яде преди час, но щом те подуши...
- Горкичкият, много му липсвам, както и той на мен - прошепна тя, любувайки му се.
- Днес следобед дойде Маноло Аспирос.
- Кой? - попита разсеяно тя, загледана в сина си.
- Маноло, моят приятел архитектът. Пак отидохме до Хуанитаенеа и той остана очарован, има цял куп идеи как да я реставрираме, като запазим основните й характеристики. Ще дойде пак тия дни, вече за да вземе размери и да почне да подготвя проекта. Толкова съм въодушевен...
Амая се усмихна.
- Радвам се, скъпи - каза и се наведе да го целуне по устата.
Той остана замислен.
- Амая, днес по обед отидох с Ибай до пекарната да търся сестра ти, но като пристигнахме, Ернесто ми каза, че вече си е тръгнала за вкъщи. Понеже е наблизо, минах по задните улици и се разходих на слънце дотам...
Амая вдигна Ибай, за да се оригне, и се поизправи в леглото, за да гледа мъжа си.
- Рос чистеше някакви драсканици от вратата. Попитах я и тя ми каза, че сигурно е работа на хулиганчета... престорих се, че й вярвам, но това не бяха драскулки, а обиден надпис, Амая. Вече беше заличила по-голямата част, но думата още прозираше.
- Какво пишеше?
- Убийца.
Ароматът на чичаро14 на фурна изпълваше цялата къща, когато слязоха да вечерят. Рос помагаше на леля си да сложат масата и Амая сложи Ибай в една люлка, за да бъде наблизо, докато се хранят. Изяде с апетит рибата, винаги се изненадваше колко вкусна е рибата, сготвена по този най-прост начин, със запръжка и картофи, и си мислеше, че е нормално да е гладна: едва бе имала време за два-три залъка през целия ден. След вечерята, докато другите раздигаха масата, тя сложи Ибай да спи и се върна в трапезарията точно навреме, за да задържи Рос, преди да се качи да си легне.
14 Вид сафрид. - Б. пр.
- Росаура, ще ми хвърлиш ли едни карти?
Веднага усети, че е привлякла вниманието на леля си, която поспря с две чаши в ръце и се заслуша.
Рос погледна уклончиво настрани.
- О, Амая, много съм уморена, защо не помолиш леля? Знам, че от няколко дни я сърбят ръцете за това. Нали, лельо? - каза тя и влезе в кухнята.
Енграси кръстоса поглед с Амая, изви въпросително вежди и каза по посока на кухнята:
- Разбира се, ти върви да си легнеш, скъпа.
Когато Рос и Джеймс се оттеглиха, двете седнаха една срещу друга и мълчаха, докато Енграси изпълняваше бавната церемония по разгъване на коприненото вързопче, в което стоеше увито тестето Таро, и без да бърза, размесваше картите с белите си костеливи пръсти.
- Радвам се, че най-сетне реши да се изправиш срещу това, дъще. От няколко седмици, щом хвана картите, усещам енергията, която тече към теб.
Амая тъжно се усмихна. Молбата към Рос беше чисто и просто извинение, за да поговори с нея за случващото се в пекарната.
- Рос има проблем.
Старицата неохотно се засмя.
- Амая, знаеш колко много ви обичам и трите и че съм готова на всичко за вас, но мисля, че е крайно време да приемеш, че сестра ти освен по-голяма от теб е вече възрастен човек. Рос по природа е особена и трудна по характер. Тя е от хората страдалци, които сякаш носят невидим кръст на гърба си, но тежко ти, ако посегнеш да облекчиш товара им. Можеш да й предложиш помощ, но не й се меси, защото ще го изтълкува като незачитане.