Той спря да плаче и лицето му отново доби спокойното изражение, което толкова я бе изненадало.
- Права си, дължа й го.
- Нищо не дължиш на тая пачавра - изсъска майка му.
- Не я обиждай, ама, тя не го заслужава. Рос ме обичаше, грижеше се за мен и ми беше вярна. Изнесе се от вкъщи, защото откри, че се виждам с друга жена.
- Не е вярно - възрази майката, решена да не отстъпва. - Коя жена?
- Ан Арбису. - Той прошепна името и въпреки изминалите месеци, Амая забеляза колко силно страда.
Майката зяпна от изумление.
- Влюбих се в нея като ученик, не мислех за нищо и за никого освен за себе си. Рос подозираше и когато повече не можеше да търпи, си тръгна. А в деня, в който научих, че Ан е била убита, не издържах и... е, вече знаеш какво направих.
Майката стана и преди да излезе от дневната, само му каза:
- Трябваше да ми кажеш, сине. - Опъна дрехите си и тръгна към кухнята, бършейки сълзите си.
Амая остана пред него, загледана тъжно към коридора, по който се бе отдалечила възрастната жена.
- Не се тревожи за нея - каза спокойно Фреди, - ще й мине. В края на краищата винаги ми е позволявала всичко и сега няма да направи изключение. Съжалявам само за Рос, дано не е помислила, че аз... е, че имам нещо общо с това.
- Не ми се вярва да го е помислила...
- Причиних й много болка, защото действах, без да мисля, като малоумен, но и съзнателно; работата е там, Амая, че Ан направо ми беше взела ума, тя ме побърка. Добре си бях с Рос, обичах я, честна дума, но това момиче, Ан... с нея беше различно. Вмъкна се в главата ми и не можах да й устоя. Избереше ли някого веднъж, край с него, беше много силна.
Амая смаяно го гледаше как говори като омагьосан, сякаш черпеше речта си от въздуха.
- Тя ме избра и задвижи конците като кукловод. Убеден съм, че тя е предизвикала Виктор, но се разбираше и със сестра ти.
- Рос се закле, че не са се познавали, че само я е виждала - удиви се Амая.
- Не говоря за Рос, а за Флора. Един ден се отбих по някаква причина в пекарната и ги видях заедно: Ан излезе от задната врата, поговориха си малко и на сбогуване се прегърнаха много сърдечно. Следващата неделя, докато си пиехме вермута под колоните, Флора спря да ни поздрави; каза, че се връщала от църква. Тогава по улицата мина Ан и аз се направих, че не я познавам. Рос нищо не забеляза, но Флора взе да се преструва повече и от мен и това силно ме впечатли след онова, което бях видял. При следващата ми среща с Ан аз я попитах, но тя отрече, каза, че нещо съм се объркал, дори се ядоса и аз се отказах. В крайна сметка ми беше все едно.
- Сигурен ли си в това, Фреди?
- Да, напълно.
Амая се замисли.
- Понякога идва да ме види.
- Кой?
- Ан. Веднъж в болницата и два пъти, откакто съм тук.
Амая го погледна, без да знае какво да каже.
- Ако можех да се движа, щях да сложа край на живота си. Знаеш ли, вещиците не мирясват и след смъртта, самоубийците - също.
Докато говореше с Фреди, беше усетила телефона си да вибрира, но предвид обстоятелствата бе решила да не му обръща внимание. Като излезе от къщата, видя, че има две пропуснати обаждания от Йонан. Набра го и зачака да чуе гласа му.
- Шефке, открих две близки роднини на убитите жени: сестрата на едната и лелята на другата, първата в Билбао, втората в Бургос; и двете са готови да разговарят с вас.
Амая погледна часовника си и видя, че минава дванайсет.
- Малко е късно да им звъним сега... Обади им се утре сутрин и им кажи, че ще ги посетя. Прати ми адресите с есемес.
- Не искате ли да дойда с вас? - попита Йонан леко разочарован.
Тя помисли малко и реши, че не иска; това беше нещо, което сама трябваше да свърши.
- Ще използвам пътуването, за да посетя сестра си Флора в Сараус, имаме някои семейни въпроси за уреждане. Ти остани тук и си почивай. През последните дни не си отделял носа си от компютъра, а работите в Арискун като че ли се поуспокоиха, така че изкарай спокойно деня си, ще говорим, като се върна.
Като наближи къщата на леля си, забеляза някаква фигура, притаена в сенките между две улични лампи, и инстинктивно посегна към оръжието си; тогава фигурата пристъпи напред и излезе от мрака. Фермин Монтес, видимо на градус, я изчака да приближи.
- Амая...
- Как смеете да идвате тук? - сряза го тя възмутена. - Това е домът ми, не разбирате ли, домът ми. Нямате никакво право.
- Искам да говоря с вас - обясни той.
- Ами поискайте среща. Седнете пред мен в кабинета и кажете какво искате, но не може да ме причаквате по коридорите на участъка или пред дома ми, не забравяйте, че аз съм по средата на разследване, а вие сте отстранен от служба.