- Влизай, Амая, налей си кафе, докато се приготвя.
Ако Флора бе намислила да я впечатли, беше го постигнала напълно. Още от входната врата, от която се влизаше в огромен хол, вече се виждаше морето. Прозорците с леко оранжеви стъкла заемаха цялата предна част на апартамента от пода до тавана и създаваха великолепно усещане. Амая спря насред хола, запленена от красотата и светлината. За такъв лукс си струваше да се дават пари.
Флора се появи в стаята и се усмихна, като я видя.
- Впечатляващо, нали? Същото си помислих и аз първия път, когато дойдох тук. После ми показаха и други апартаменти, но цяла нощ не успях да изтрия от главата си тази картина. На другия ден го купих.
Амая с мъка откъсна очи от прозореца, за да погледне сестра си, която бе спряла на благоразумно разстояние и като че ли не смяташе да се доближава повече.
- Много си красива, Флора - каза искрено тя.
Беше облечена в червен костюм и гримът й беше прекалено силен, но изглеждаше много изискана и от класа.
Флора се завъртя, за да й даде възможност да огледа костюма й и отзад.
- Не мога да те целуна, гримирана съм за телевизията, след час и половина съм на снимки.
„Да, бе, сигурно е заради това“, помисли си Амая.
Освободена от задължението за сърдечност, Флора прекоси салона на токчетата си и като мина покрай нея, остави невидима диря от скъп парфюм.
- Виждам, че добре се справяш с живота, Флора; домът ти е великолепен - каза Амая, оглеждайки луксозното обзавеждане, което сега забелязваше, - а и ти си прекрасна.
Флора се върна с поднос и две чаши кафе.
- Не мога да кажа същото за теб, много си слаба. Мислех, че всички майки напълняват при първата бременност, няколко килца отгоре няма да ти дойдат зле.
Амая се усмихна.
- Да си майка, е изтощително, Флора, но си заслужава. - Не го каза злонамерено, но видя как Флора изкриви лице. - Как върви предаването ти? - попита Амая, за да смени темата.
Лицето на сестра й светна.
- Вече имаме четиресет излъчени програми по местната телевизия, но още на десетата получихме предложения от националните телевизии. Миналата седмица подписахме договор за излъчване от пролетта и вече закупиха предварително два сезона, така че сега понякога се налага да записвам по две-три предавания всеки ден, много работа, но пък е доста добре платена.
- И на Рос й потръгна с пекарната, дори увеличи продажбите.
- Нима? - каза Флора презрително. - Рос жъне плодовете от моя труд. Да не мислиш, че нещата стават ей така, от днес за утре?
- Не, разбира се, само ти казвам, че й потръгна.
- Е, време беше да се оправя сама.
Амая помълча малко повече от минута, докато отпиваше от кафето и се любуваше на характерната форма на мишка, който брегът описваше при Гетария, усещайки растящото неудобство на Флора, която седеше срещу нея, вече изпила кафето си, и непрекъснато опъваше полата на безупречния си костюм.
- Е, на какво дължа честта на твоето посещение? - каза тя най-накрая.
Амая остави чашата върху подноса и погледна сестра си.
- На едно разследване - отвърна.
Усмивката на Флора леко помръкна.
- Разкажи ми за Ан Арбису - продължи Амая, без да отделя очи от лицето й.
Флора се стегна, макар че лекото потреперване на челюстта я издаде. Амая помисли, че ще отрече, но сестра й за пореден път я изненада.
- Какво искаш да знаеш?
- Защо не ми каза, че си я познавала?
- Не си ме питала, сестричке, от друга страна, е напълно нормално. Цял живот съм живяла в Елисондо, познавам почти всички там, виждала съм ги поне, всъщност познавах всички момичета, с изключение на онази доминиканка. Как й беше името?