- Но Ан Арибасу не само си я виждала, били сте близки.
Флора замълча, преценявайки какво точно знае сестра й. Амая й го позволи.
- Разказаха ми, че я видели да излиза от пекарната през задния вход.
- Може да е наминала да се види с някой от работниците - подхвърли Флора.
- Не, Флора, дошла е да се види с теб, разделили сте се сърдечно на вратата.
Флора се изправи и тръгна към прозореца, с което й попречи да наблюдава лицето й.
- Не знам какво значение би могло да има това, дори да е вярно.
Амая също стана, но не помръдна.
- Флора, Ан Арбису е била убита; Ан Арбису е имала връзка с твоя зет Фреди; Ан Арбису е причина за всички страдания на Рос; Ан Арбису е била по определен начин доста близка с теб, за да се сбогувате с целувки и прегръдки. Ан Арбису е умряла в реката от ръката на твоя бивш съпруг. Ти, Флора, уби мъжа, за когото бе омъжена цели двайсет години, но независимо от твоите изявления и преструвки аз не вярвам да си го направила при законна самоотбрана, защото, ако съм сигурна в нещо, то е, че Виктор правеше това, което правеше, защото не беше способен да ти се опълчи, и че по-скоро би умрял, преди да дръзне да те заплаши.
Флора бе стиснала челюсти и гледаше навън, решена да не отговаря.
- Аз те познавам, Флора, знам какво беше мнението ти за жертвите и за това какъв край чака безпътните момичета. Още помня дума по дума как бранеше пазителя на чистотата, който наказвал безочието на малките уличници. Знам, че изобщо не те беше грижа за момичетата и ако реши да спреш Виктор, то не беше, задето бе осеял долината с мъртви момичета. Причината според мен е била, че е посегнал на Ан и това му е била грешката.
Флора се обърна много бавно, всичките й движения издаваха усилието, което правеше да не избухне.
- Не говори глупости, всичко, което казах, бе с цел да го предизвикам. Аз го подозирах, познавах го, както ти каза, двайсет години бях омъжена за него и той, разбира се, ме заплаши, ти беше там, разкрещя ми се, каза, че ще ме убие.
Амая гръмко се разсмя.
- Врели-некипели, Флора, не е вярно. Виктор беше такъв до голяма степен, защото ти се отнасяше към него като към роб. Той те величаеше, обожаваше те и те зачиташе, теб, само теб, и да, права си, бях там, но не видях нищо подобно. Чух първия изстрел, който със сигурност го е повалил, а когато пристигнах, те видях повторно да стреляш... Мисля, че всъщност те видях да го довършваш.
- Нямаш доказателства - извика Флора побесняла и отново се извърна към прозореца.
Амая се усмихна.
- Права си, нямам, но имам доказателства за това, че Ан Арбису е била доста по-мрачна и сложна личност, отколкото е изглеждала на пръв поглед с ангелското си личице. Интригантка, почти психопат, която покорявала всички свои познати. Искам да знам какви са били тоите отношения с нея, искам да знам какво е било влиянието й върху теб и дали си я
обичала толкова, че да отмъщаваш за смъртта й.
Флора облегна главата си на стъклото и постоя неподвижно няколко секунди, после издаде гърлен звук, простена и се подпря и с ръце, за да не падне. Когато се обърна, по лицето й се стичаха сълзи, които бяха съсипали безупречния й грим. Тя тръгна, олюлявайки се, към дивана и рухна на него, ридаейки. Плачът извираше от най-дълбоката точка на гърдите й, хлипаше сподавено с такова отчаяние, като че ли никога нямаше да спре да плаче. Горчивината и болката я опустошаваха, беше се предала на плача така, че Амая се трогна. Осъзна, че за първи път вижда Флора да плаче; като дете не я бе виждала дори да се просълзява. И се запита дали пък не греши. Хората като Флора бродят по света в стоманени доспехи, в които изглеждат безчувствени, но отвътре, под тежестта на всичкото това желязо, все пак има кожа и плът, кръв и сърце. Може би грешеше, може би обидата произтичаше от болката, че е трябвало да стреля по Виктор, мъжа, когото може би бе обичала посвоему.
- ...Флора... съжалявам.
Флора вдигна глава и Амая видя сгърченото й лице; в очите й нямаше и следа от състрадание или обида, само ярост и злост. Заговори, но студено и бавно, с толкова абсурден и заплашителен тон, че я побиха тръпки.
- Амая Саласар, престани да си вреш носа в тази работа, престани да преследваш Ан Арбису, забрави я, защото това надхвърля възможностите ти, сестричке, не знаеш къде се пъхаш, нито за какво говориш, в този случай криминалните ти методи са напълно безполезни. Откажи се още сега, докато не е станало късно.
След това стана и тръгна към банята.
- Сигурно си доволна - каза и после добави: - Затвори вратата на излизане.
Докато вървеше към изхода, Амая забеляза снимка на Ибай, който я гледаше от старинна сребърна рамка. Спря за миг пред нея и на излизане помисли, че сестра й е най-странният човек, когото познава.