Сурине Сабалета живееше на булевард „Масаредо“, откъдето се откриваше прекрасна гледка към музея „Гугенхайм“. Още на входа от бял и черен мрамор изпъкваше старинното великолепие на сградата във френски стил, с вкус към детайлите, съхранени и в интериора: френски врати, стигащи до високия таван с широки гипсови корнизи, и облицовани с дърво стени. Разпозна творби на известни художници, а скулптурата на Джеймс Уексфорд в единия ъгъл на хола я накара да се усмихне. Това направи впечатление на собственичката, която я посрещна с думите:
- О, това е творба на един американски скулптор, носи характер, нали?
- Чудесна е - отвърна Амая, с което веднага спечели симпатиите на домакинята.
Беше облечена семпло, но с очевидно скъпи дрехи, които я правеха по-възрастна, отколкото беше. Поведе я към група кресла, разположени така, че да осигуряват най-хубава гледка към „Гугенхайм“, чиито стоманени плоскости сияеха със странния си матов блясък. Покани я да седне.
- Полицаят, с когото разговарях вчера, ми каза, че искате да ми зададете няколко въпроса за убийството на сестра ми. - Гласът звучеше възпитано и сдържано, но леко се пречупи, когато спомена престъплението. - Не мислех, че след толкова време...
- Вашето семейство идва от Бастан, нали?
- Майка ми беше от Сига, а баща ми е от много известно семейство на предприемачи от Негури. Майка ми ходела в Гечо през ваканциите и така се запознали.
- Но сестра ви е родена в Бастан, нали?
- Били са други времена и майка ми пожелала да се върне да роди вкъщи. Често разказваше колко ужасно било, представете си първо раждане в домашни условия. Мен вече ме е родила тук, в болницата.
- Искам да ми разкажете какви бяха отношенията между сестра ви и зет ви.
- Зет ми беше високопоставен служител в „Телефоника“, доста безличен тип, ако питате мен, но сестра ми се влюби и се ожениха. Живееха в Деусто, в много красив район.
- Сестра ви работеше ли?
- Родителите ни починаха, когато бях на деветнайсет, малко след сватбата на Едурне, и ни оставиха доста имоти, както и доверителен фонд, който ни позволяваше да се занимаваме с това, което ни харесва: Едурне беше президент на УНИЦЕФ в Страната на баските.
- Не са заведени предишни жалби за домашно насилие, но може вие да сте ставали свидетел на определени ситуации...
- Никога, нали ви казах, той беше доста невзрачен и скучен, говореше само за работа. Нямаха деца и излизаха често, но в спокоен план: театър, опера, на вечеря с други семейства, понякога с мен и мъжа ми, един от онези бракове, в които съпрузите като че ли са заедно по навик, но никой от двамата не предприема решителната крачка... Обаче никога не съм забелязвала какъвто и да било признак, че е способен да извърши подобно нещо, само дето няколко месеца преди това сестра ми сподели, че почнал да излиза все по-често, че се прибирал посред нощ, а на два пъти го хванала да лъже къде и с кого е бил. Тя подозираше, че се вижда с друга жена, но нямаше доказателства; така или иначе, не смяташе да търпи това. Питала съм я, разбира се, дали не й е посягал. Отговаряше, че не е, само понякога, когато го раздразнела прекалено много с въпросите си, си го изкарвал на мебелите или по време на разправия хвърлял всичко, което му попаднело подръка. Един ден, докато си пиехме кафето, тя неочаквано заговори за развод, по-скоро като намерение, което обмисля, отколкото като вече взето решение. Аз, естествено, я подкрепих, казах й, че ще бъда до нея, ако реши, и това беше последният път, в който я видях жива; следващият беше в моргата и лицето й беше така обезобразено, че на бдението беше в затворен ковчег. - Тя замълча за миг при спомена за този ден. - Съдебният лекар каза, че е починала от травмите си, пребил я е до смърт, представяте ли си какъв звяр трябва да бъдеш, за удряш една жена, докато я умъртвиш?
Амая я погледна мълчаливо.
- След като я убил, изпотрошил цялото жилище, насякъл мебелите на трески, раздрал всички дрехи на сестра ми и се опитал да подпали апартамента, малък пожар, който се самозагасил. В разрушителния си бяс изпочупил почти всичките пръсти на ръцете си, както и някои на краката. Неговата кръв беше толкова, колкото и тази на сестра ми, а като приключил, скочил от осмия етаж. Умрял, преди да дойде линейката.
- Съседите нищо ли не са чули?
- Сградата беше много специална, също като тази. Тяхното жилище заемаше цял етаж и по това време явно не е имало никого, нито над тях, нито под тях.
Амая спря за миг, преди да зададе главния въпрос: