Старицата замълча и дори се усмихна горчиво, загледана в снимката. Амая се огледа.
- Завещала ви е къщата?
Жената кимна.
- Силно се надявам да сте запазили вещите й...
- Така както ги остави.
- Може би пазите някоя четка за зъби или за коса?
- За ДНК, нали? Гледам криминалните сериали по телевизията. Минавало ми е през ума и мисля, че имам нещо, което ще ви послужи. - Тя взе от масата едно дървено ковчеже и й го подаде.
Когато го отвори, Амая не можа да попречи на паметта си да се върне към деня, когато, както си седеше на пейката в кухнята, майка й я бе остригала до кожа, беше отрязала до дъно плитката, на която преди това сама бе сплела дългата й коса. Инстинктивно посегна към главата си, но като се усети, свали ръка, опитвайки да се овладее. На дъното на ковчежето имаше кестенява плитка, завита на кълбо, като заспала животинка. Амая хлопна капака, за да не я гледа.
- Боя се, че няма да послужи, от отрязана коса не може да се извлече ДНК, трябва да има фоликул.
Не беше съвсем вярно, имаше нови и скъпи техники, способни да излекат ДНК и от отрязана коса, но беше по-скъпо и по-сложно, космените фоликули улесняваха процеса.
- Погледнете добре - отвърна жената, - част от косата е отрязана, но на тила й имаше плешивина, нали ви казах, на някои места й я беше отскубнал от корен. Намерихме я заедно с бележка до дървото, на което се бе обесил.
Амая отново отвори ковчежето и погледна със страх косата.
- Оставил е бележка? - попита, все така загледана в дебелата плитка.
- Да, но пишеше нещо абсурдно, безсмислено. Полицията я прибра, а аз не помня какво пишеше, беше само една дума, нещо подобно на торта.
- Тартало15.
15 На испански торта е 1аг(а. - Б. пр.
- Точно така, тартало.
Когато напускаше Ентрамбасагуас, валеше обилен сняг и Амая спря за миг до каменните корита, за да програмира джипиеса до Елисондо. Имаше двеста километра пред себе си, така че се съсредоточи върху шофирането под снега, поглеждайки към плика с двете мостри на ДНК: капсулата със слюнка на сестрата на Едурне Сабалета и плитката на Мария Абасоло. Трябваше да установи връзката час по-скоро - успееше ли да покаже, че действително има съвпадение между жертвите и костите, открити в пещерата, щяха да стигнат поне до доказателството, че той съществува. Самата мисъл за толкова силен и манипулативен убиец, който бе в състояние да убеди другиго, пък бил той и насилник, неспособен да контролира достатъчно добре импулсите си, да извърши престъпление в удобен за манипулатора момент, беше невероятна, но не и напълно изключена. Типът убиец подбудител беше приоритетен елемент в проучванията на ФБР през последните години, и то в страна, където за разлика от Испания подбудителите и съучастниците биваха наказвани не по-малко строго от извършителите. Фигурата на подбудителя бе придобила значение, когато се доказа, че този тип убиец е в състояние да въвлича в плановете си всякакъв вид хора, които действаха като негови верни слуги. Най-познат бе случаят на подстрекателство към самоубийство в псевдорелигиозните секти, където изпъкваха ужасяващата власт и способност за влияние върху другите. Телефонът звънна и я извади от размишленията й. Сложи си хендсфрито и отговори на доктор Сан Мартин.
- Добър ден, госпожо инспектор. В удобен момент ли ви хващам?
- Шофирам, но съм със слушалка, спокойно.
- Вече имаме резултатите от анализа на костите от оскверняването в Арискун и исках да ги обсъдя с вас.
- Разбира се, казвайте.
- Не по телефона, по-добре елате в Памплона. Уговорих среща с вашия комисар в седем часа в кабинета му, ще успеете ли да дойдете?
Амая погледна часовника на таблото.
- Може би в седем и половина, пътят е доста заснежен.
- Тогава в седем и половина, аз ще уведомя комисаря.
Амая затвори телефона, помръкнала от перспективата да спира в Памплона. Цял ден беше далеч от вкъщи, а вече се досещаше за какво ще се говори на съвещанието. Всички бяха пощурели по тая дивотия с оскверняването. Кметът, архиепископът, представителят на Ватикана и разбира се, комисарят, който трябваше да изслушва всички, но накрая опираше до нея, а пък тя не знаеше какво да му каже. Следите в селото не бяха довели доникъде, след въвеждане на наблюдението нямаше нови атаки. Извършителите бяха най-вероятно от някоя младежка група псевдосатанисти, обезкуражени напълно от полицейското присъствие; архиепископията можеше спокойно сама да реши въпроса с няколко камери или като наеме частни охранители. Ако чакаха от нея да им осигури престъпник, когото да разпънат на кръст, щяха да останат много разочаровани.