Паркира пред управлението и се протегна - беше се схванала и се усещаше леко замаяна от внимателното шофиране под снега. Качи се на втория етаж и без да се обажда, че е пристигнала, почука на вратата на своя началник.
- Влезте, Саласар. Как сте?
- Добре, благодаря.
Сан Мартин, който вече седеше на единия от двата стола до бюрото, стана и й подаде ръка.
- Сядайте - подкани я комисарят, докато се здрависваха.
Папките със съдебни доклади върху масата издаваха, че вече са започнали обсъждането по темата. Амая прехвърли наум какво ще каже и зачака комисарят да заговори.
- Госпожо инспектор, повиках ви, защото случаят с оскверняванията доби неочакван и изненадващ обрат с резултата от анализа на костите, намерени в църквата на Арискун. Сигурно сте забелязали, че се забавиха повече от обичайното. Това е така, защото, когато доктор Сан Мартин ми съобщи резултатите, го помолих да повтори тестовете и те бяха направени три пъти.
Амая започваше да се обърква. Съвещанието изобщо не бе поело в очакваната от нея посока. Очите й не се отделяха от папките с резултатите, изгаряше от желание да прочете най-сетне какво пише вътре. Вместо това запази самообладание, слушайки и чакайки да види накъде ще тръгне работата.
Сан Мартин се извърна малко на стола и й каза:
- Саласар, държа да уточня, че сам наблюдавах и проверих резултите от втория и третия анализ и мога да гарантирам достоверността им.
Амая започваше да се тревожи.
- Вярвам във вашия професионализъм, докторе - побърза да каже тя.
Сан Мартин погледна комисаря, който на свой ред погледна към нея, преди да му кимне да продължи.
- Костите бяха в добро състояние и макар и обгорени в единия край, анализът бе извършен без затруднения. Стигнахме до заключението, че са на деветмесечен плод преди раждането или на бебе до един месец, новородено. И са на възраст от сто и петдесет години приблизително, с грешка до пет години.
- Доста съвпада с идеята на инспектор Ечайде, че става дума за майру-бесо, ръка на новородено.
- Както споменах, вътрешността на костта беше доста добре запазена, поради което нямаше проблеми да се направи обичайният ДНК анализ като част от доказателствения материал. Знаете, че при непозната ДНК автоматично се прави проверка в базата с ДНК данни СО^I8. - Докторът спря и въздъхна. - Тук идва изненадващата част. Рутинната проверка показа съвпадение.
- Съвпадение с някой, който фигурира в базата данни? Но това е невъзможно, току-що ми казахте, че костите са на сто и петдесет години и че са от новородено дете... Няма начин негова ДНК да присъства в СО^I8.
- На плода не, но на негов родственик - да. Открихме съвпадение от двайсет и пет процента с вас самата.
Амая погледна въпросително комисаря.
- Така е - потвърди той. - Докторът веднага ме уведоми и аз му наредих да повтори процеса отначало и при най-голяма поверителност. Първите тестове бяха направени в Насертик, лабораторията, с която обикновено работим; предвид резултатите изпратихме мострите в лабораториите в Сарагоса и Сан Себастиан с идентичен резултат.
- Това означава...
- Това означава, че костите, подхвърлени при оскверняването на църквата в Арискун, са принадлежали на ваш родственик, че невръстното създание е ваш предшественик отпреди четири или пет поколения.
Амая отвори папките и жадно зачете. Както докладът, изпратен от Сарагоса, така и този от Сан Себастиан бяха подписани от съдебни лекари, които бяха авторитет в тази област.
Мозъкът й работеше на пълни обороти, попиваше данни и градеше нови заключения въз основа на предишните. Междувременно комисарят и съдебният лекар продължаваха да разговарят, но тя не чуваше почти нищо друго освен гласа, който повтаряше в главата й: „Няма случайности“, „за всичко си има причина“.
„Изборът на жертвата никога не е случаен“, „как започна всичко“, почти чуваше тя Дюпри.
- Трябва да се обадя по телефона - каза на глас, прекъсвайки Сан Мартин.
Комисарят се обърна към нея учудено, без да крие изненадата си. Амая го погледна решително и непоколебимо.
- Ще продължим разговора, господин комисар, но първо трябва да се обадя по телефона.
Комисарят даде разрешението си, кимвайки с глава. Тя стана, взе джиесема си и излезе в коридора. Ечайде отговори тутакси.
- Как сте, шефке, как мина?
- Добре, Йонан. Искам да ми отговориш на един въпрос. Ако трябва да провериш или ти е нужно повече време, казвай, но трябва да бъдем сигурни.
- Разбира се - отговори той много сериозно.
- Става дума за майру-бесо. Ти ми каза, че това са кости от мъртви деца, преди да бъдат кръстени. Има ли някакво сведение да са били използвани ръце на възрастни индивиди? Жени или мъже?