- Няма нужда да проверявам. Категорично не. Невъзможно е, защото мистично-магическата природа на майру-бесо произтича именно от обстоятелствата. От едната страна е, че не са били кръстени. Това може да се случи и при възрастен човек, макар да е малко вероятно в онези времена, когато кръщенето е било не само църковна, а и социална и културна норма, тъй като показвало принадлежност към определена група. Ако не си християнин, значи си евреин или мюсюлманин и точно оттам идва думата майру или моро16 - презрително прозвище на мюсюлманите, тоест не християнин. А от другата страна е възрастта: трябвало да бъде от зародиш, от пометнато или мъртвородено бебе или от бебе в първите месеци живот. Църквата имала непоклатими правила в това отношение и не кръщавала болните или умиращите деца, така че обикновено новородените бивали кръщавани час по-скоро, да не би заради изключително високата детска смъртност да си отидат преди това и да бъдат погребани в подножието на някое разпятие или извън стените на гробището при самоубийците и убийците. Но така или иначе, няма начин да е от възрастен човек. Според поверието душата на новороденото още блуждае и именно периодът, през който тя витае между двата свята, вдъхва магическите свойства на майру-бесо. Това е по отношение на оскверняването на трупа и използването на ръката му, но и в нормални условия му се приписвали специални качества. Смятало се, че духовете на децата, починали, преди да бъдат кръстени, не можело да отидат на небето, нито в ада, нито да се върнат в преддверието на рая, откъдето били излезли, така че оставали в дома на родителите си като пазители на домашното огнище. Документирано е, че понякога семействата запазвали люлката на детето или му отреждали място на трапезата, дори слагали чиния с храна. Дрехите или името му не се давали на следващото братче или сестриче, защото първоначалният им собственик си ги искал и отнасял и другото дете в гроба; освен това се отнасяли към него с уважение, духът на майру носел на къщата благодат, изпълвал я с радост, играел си с братята и сестрите си, които според народните вярвания можели да го видят, докато те самите още блуждаели от раждането до двегодишна възраст горе-долу Така обяснявали игрите, бърборенето и усмивките, които бебетата отправят към някого, който като че ли само те виждат.
16 Мавър (исп.). - Б. пр.
Амая въздъхна.
- Гледай ти...
- В различните култури появата на тези детски духове в родния дом е по-честа, отколкото си мислим. В Япония например ги наричат сашики вараши, духа от гостната, и твърдят, че присъствието им е благотворно и изпълва къщата с радост... Надявам се да съм ви помогнал -приключи Йонан.
- Ти винаги ми помагаш, само че си мислех нещо и... не, сега не мога да ти обясня, но ще ти звънна след половин час.
Затвори и отново влезе в кабинета, където двамата мъже прекъснаха разговора си.
- Сядайте - каза й комисарят. - Докторе, кажете й какво ми обяснявахте...
- Да, казвах на комисаря, че трябва да се вземат предвид някои аспекти. Вие сте от селище с малко жители. Не знам колко са били преди сто и петдесет години, но със сигурност не са били много, пък и обществото не е било толкова подвижно, колкото е днес. Искам да кажа, че в една малобройна общност е нормално да се наблюдават частични съвпадения на общи алели у няколко семейства, защото не е невъзможно по някакъв начин, сега или в миналото, тези семейства да са били сродени.
Амая обмисли това и го отхвърли.
- Не вярвам в случайностите - заяви тя категорично.
Комисарят се съгласи с нея.
- Аз също.
- Подхвърлил ги е там заради мен, за да ме предизвика, знаел е, че ще открием съвпадението, и с това ми праща послание.
- За бога, Саласар - оплака се комисарят, - съжалявам, че по този начин се оказвате замесена. Провокацията от страна на престъпник винаги е предизвикателство за един полицай... но какво ви се върти в главата?
Амая помълча няколко секунди, за да подреди мислите си, и отговори:
- Мисля, че във всичко това няма нищо случайно, мисля, че оскверняванията на църквата в Арискун са инсценирани единствено с цел да привлекат вниманието ми. Ако случаят не ми беше поверен, щяхте да ми го поверите сега, след откриването на ДНК съвпадението при костите. Привлича вниманието ми, защото съм шеф на „Убийства“ и водех случая с басахаун; това ми спечели популярност, която интересува този човек. Той се мисли за много умен и търси някой на неговото ниво, за да му обяви нещо като дуел или да си поиграе с него на котка и мишка. Съществуват обстойно документирани досиета на престъпници, които по един или друг начин са установявали връзка с полицейски началници на различни нива и дори са посочвали кой да ръководи разследването чрез упорития си стремеж да свържат с него, както в случая с Джак Изкормвача... Трябва ми още малко време, за да асимилирам това и да изработя профил въз основа на новите данни.