Когато всички излязоха, Амая седна до сестрите си.
- Аз съм съгласна да я преместим, Флора.
Сестра й като че ли се изненада, изглежда, бе очаквала Амая да й се противопостави.
- Но преди това искам да ми обясниш откъде накъде, макар че вече подозирам, и какво търси отец Сарасола тук.
- Разбира се - съгласи се Флора. - Той се свърза с мен преди около три месеца. Отец Сарасола е лекар и авторитет в психиатрията, един от най-добрите в света, доколкото ми е известно. Каза ми, че е наясно със състоянието на мама, защото нейният случай се изнасял като пример на много конгреси по психиатрия; че много се интересувал от развитието на болестта й и че имал някои новаторски идеи за нейното лечение. Предложи ми да я преместим в неговата клиника на „Опус Деи“, в Памплона, където ще се грижат за нея безплатно. Излишно е да казвам, че това е изключително скъпа клиника, но не това беше решаващото, което ме убеди. Стори ми се интересно и може би дори шанс за ама използването на нови техники, нови постижения, но тя изглеждаше толкова щастлива тук, а за мен това е най-важното или поне беше досега, когато сигурността й излиза на преден план. След като всеки може да влезе тук и дори лекарствата не си е взимала, какво повече да говорим.
Рос кимна.
- Съгласна съм, да не говорим, че едва не е убила горкия човек...
- Да, така е - съгласи се Флора.
Амая се изправи.
- Добре, но преди да приемем, искам да поговоря с отец Сарасола.
Тя успя да накара доктор Франц да им предостави кабинет, в който да разговорят. Отец Сарасола като че ли въобще не се изненада на молбата й, дори се изказа по въпроса, докато тя затваряше вратата.
- Инспектор Саласар, знаех, че с вас нещата няма да са толкова прости, колкото със сестрите ви, и очаквах с нетърпение този миг.
- Защо? - заинтересува се Амая.
- Защото на вас обясненията не са ви достатъчни, вие държите на истината.
- Тогава не ме разочаровайте и ми я кажете. Защо искате да вземете майка ми?
- Бих могъл да ви говоря с часове за клиничния интерес към нейния случай, но това не е цялата истина. Мисля, че трябва да я изведем оттук, за да я отдалечим от злото, което е дошло за нея.
Амая зяпна удивено и леко се усмихна.
- Виждам, че държите на думата си.
- Мисля, че спешно трябва да я отклоним от пътя й, да я държим изолирана, да й попречим да изпълни задачата си.
Амая не успяваше да превъзмогне изненадата.
- Отдавна се интересуваме от случая на майка ви, много особено поведение, което се наблюдава в точно определени случаи, типа случаи, които ни привличат заради специфичния си нюанс, а в случая на майка ви го има.
- Какъв е той?
- Нюансът, който отличава нейния случай от други случаи на душевно разстройство, е злото.
- Злото - повтори Амая.
- Католическата църква от векове изследва корените на злото. Напоследък психиатрията постигна големи успехи в областта на поведенческите разстройства, но има група заболявания, при които почти не е отбелязан напредък още от Средновековието, откогато датират първите сведения. За вас не е новост, че съществуват лоши хора; не луди, нито умствено разстроени, а просто жестоки, безмилостни индивиди, които с наслада причиняват болка на своите ближни. Злото влияе на такива хора и на поведението им и при тях психическите заболявания не са само заболявания като при другите, а идеална хранителна среда за злото. При подобни субекти именно злото е причина за психическото заболяване, а не обратно.
Амая го бе слушала внимателно и тръсна глава, сякаш за да се отърси от някакъв сън. Доктор Сарасола обличаше в думи една доктрина, в която тя открай време вярваше, без да смее да я назове, без да смее да й даде името, което той без притеснения използваше. Още в невръстна възраст бе разбрала, че нещо в главата на Росарио не е съвсем наред, така както знаеше, че майка й умее да го контролира достатъчно, за да се държи на разстояние от ничията земя, която ги разделяше и която прекосяваше само нощем, когато се наведеше над леглото й с толкова помрачен ум, че да я заплашва, че ще я изяде, толкова зла, че да се наслаждава на ужаса й, толкова разумна, че да го прави, когато никой не я виждаше.
- Не мога да се съглася с вас - излъга тя с намерението да види докъде ще стигне отец Сарасола. - Знам, че човекът е способен на какво ли не, истина е, че някои хора вършат потресаващи неща, но злото... Може би става дума за възпитание, липса на обич, психическо заболяване, наркотици или лоша компания... но отказвам да повярвам, че злото може да влияе на хората отвън. Вероятно говорите за свободата на волята, нали? Такава е човешката природа, иначе как бихте обяснили добротата?