Лицето му беше пепелявосиво, в тон с елегантния му костюм, а разкривената вратовръзка и смачканата около врата риза подчертаваха още по-повече отчаянието му. Гласът му обаче отново звучеше спокойно, с тихия и критичен тон на човек, който разсъждава.
- И на вас не ви се връзва, нали?
Амая го погледна в очакване да продължи: езикът на тялото му подсказваше, че иска да й каже нещо.
- Върти ми се в главата от мига, в който се случи, или по-точно от мига, в който разбрах при какви обстоятелства се е случило. Вниманието безспорно е насочено главно към нападението на санитаря, а оттам към факта, че е имала оръжие и че някой е успял да се представи за роднина с цел да й го даде. Но има нещо по-важно, по-съществено, което дълбоко ме смущава: това, че в продължение на седмици не си е пила лекарствата.
Амая го гледаше и не смееше да помръдне, стоеше права, с белия костюм, който дъхтеше на страх и който искаше повече от всичко на света да свали от себе си.
- Майка ви е с диагноза шизофрения от години. И наистина пристъпите на необуздан гняв и натрапчивият и нездрав интерес, проявяван към вас в моменти на буйство, ясно са насочвали към тази диагноза, с която всички, които сме я лекували и тук, и в болницата, където се е разиграл първият епизод на агресия срещу онази медицинска сестра, а преди това и нейният личен лекар, всички сме били съгласни. Шизофрения, съпътствана от алцхаймер или старческа деменция. При такива сложни пациенти, с толкова резки промени в състоянието е трудно да се установи границата, където едната болест свършва и започват симптомите на другата... А сега и днешната случка...От медицинска гледна точка тя не би била от особено значение, защото този вид болни стават много буйни, когато не взимат лекарства. Това, което не ми дава мира, е как е могла да изглежда спокойна без хапчетата, защото един агресивен шизофреник не може да имитира нормално състояние дори при най-желязна дисциплина. Как е могла да покаже равновесието, постигано с опиати?
Амая наблюдаваше лицето му, на което се смесваха неподправеното удивление и сянката на съмнението.
- Видях плика с лекарства, който изнесоха: там имаше хапчета за около четири месеца. Някои липсваха: срещу мускулни спазми, транквиланти, сънотворни и основно лекарствата за другите болести, от които страда, не е взимала само предписаните за психическото й заболяване.
- Може би, както предположи инспектор Айеги, точно това, че не ги е вземала, обяснява нападението - каза Амая.
Той я погледна учудено и горчиво се разсмя.
- Вие нищо не разбирате - заяви директорът, а усмивката му се изкриви в гримаса. -Официално майка ви е напълно луда, опасно луда, която чрез химически средства можем да държим под контрол, но без лекарства гневът й се развихря почти като на фурия от ада и точно това видяхме, когато се отзовахме на зова за помощ на санитаря. Обезумяла фурия, която ближеше кръвта от ръцете си, докато гледаше как кръвта му изтича.
„Облените в кръв ръце, с които е писала по стената и с които е дръпнала леглото, преди те да дойдат“, помисли си Амая.
- Не разбирам за какво намеквате. От една страна, приемате, че не е пила лекарствата си, нещо, за което клиниката ви носи цялата отговорност, и че без лекарства започва да буйства. Не разбирам кое ви учудва тогава.
- Учудва ме това, че е успявала да владее гнева си; нормалното беше да излезе извън релси само няколко дни след спирането на лекарствата и не мога да си обясня как го е постигнала... освен ако не се е преструвала.
- Току-що ми казахте, че е невъзможно една такава болна да имитира нормално състояние
дори при най-желязна воля.
- Да... - промълви Франц и въздъхна, - но аз нямам предвид да имитира здрав разум, а точно обратното, да имитира лудост.
Амая рязко свали предпазния костюм, калцуните и накрая ръкавиците и хвърли всичко вътре в стаята. Грабна чантата си и се отправи към асаньора, заобикаляйки директора.
- Преместването й беше грешка - каза той зад гърба й, - това ще е нанесе голяма вреда на „Санта Мария де лас Ниевес“
Амая влезе в асансьора, а като се обърна, видя лицето на директора, на което сега вече бе изписана само решителност.
- Няма да спра, докато не си обясня какво се е случило тук - успя да чуе тя, преди вратите да се затворат пред носа му.
18
Когато пристигна в Елисондо, беше пет сутринта, но небето продължаваше да е все така тъмно, сякаш никога нямаше да съмне. Не се виждаха нито луната, нито звездите и Амая си представи плътен слой от черни облаци, които абсорбираха всякакъв остатък от светлина, но пък благодарение на тях нощта не беше толкова мразовита. Колелата на колата й изтракаха по паважа на моста, а ромонът на язовир ,Чокото“ я посрещна с вечната си песен на жива вода. Свали леко прозореца, за да усети влагата от реката, която иначе оставаше невидима и само се загатваше като петно от черна коприна.