— Предоставено от пласьора му на дрога, а? — подхвърли Страйк, докато си записваше.
— Именно. Лула се прибрала в апартамента си приблизително в един и двайсет. Била е снимана как влиза вътре. Сигурно си спомняш снимката. Впоследствие я показваха навсякъде.
Страйк си я спомняше: една от най-фотографираните жени в света с наведена глава, свити рамене, натежал поглед и ръце, плътно обвити около тялото, извърнала лице от фотографите. След като случаят категорично бе обявен за самоубийство, снимката бе придобила злокобен аспект: богата и красива млада жена, по-малко от час преди края й, опитваща се да скрие покрусата си от обективите, които е прелъстявала и които толкова са я обожавали.
— Обичайно имаше ли фотографи пред вратата й?
— Да, особено ако знаеха, че е с Дъфийлд, или пък искаха да я снимат как се прибира у дома си пияна. Ала онази вечер не са били там само заради нея. Очаквало се е в сградата да пристигне американски рапър на име Дийби Мак. Звукозаписната му компания му наела апартамента под нейния. В крайна сметка не отседнал там, защото при всичката полиция наоколо му било по-лесно да отиде в хотел. Ала фотографите, преследвали колата на Лула, когато напуснала бар „Узи“, се присъединили към онези, които чакали Мак пред сградата, и образували доста голяма тълпа отпред. Разотишли се малко след като тя се прибрала вътре; някак получили сведение, че Мак нямало да пристигне скоро. Беше много студена нощ. Валеше сняг. Температурата беше под нулата. Така че улицата е била пуста, когато е паднала.
Бристоу примигна и отпи още глътка от студеното си кафе, а Страйк се замисли за папараците, които си бяха тръгнали, преди Лула Ландри да падне от балкона си. Представи си колко ли би струвала снимка на Ландри, летяща към смъртта си. Вероятно достатъчно, че човек да излезе в пенсия.
— Джон, приятелката ти каза, че трябвало да бъдеш някъде в десет и половина.
— Какво?
Бристоу сякаш дойде на себе си. Погледна скъпия си часовник и ахна.
— Господи, нямах представа, че съм стоял тук толкова дълго. Какво… какво ще стане сега? — попита той малко объркан. — Ще прочетеш ли бележките ми?
— Да, разбира се — увери го Страйк. — Ще ти се обадя до два дни, след като свърша малко предварителна работа. Вероятно тогава ще имам далеч повече въпроси.
— Добре — рече Бристоу и се надигна замаян. — Ето, вземи визитката ми. Как искаш да ти платя?
— Едномесечна такса в предплата би било чудесно — отвърна Страйк. Като стъпка плахите пориви на срам и си припомни, че Бристоу сам беше предложил двоен хонорар, той назова скандално висока сума и за негово огромно удоволствие Бристоу не мигна, нито попита приема ли кредитни карти, нито дори обеща да донесе парите по-късно, а извади истинска чекова книжка и писалка.
— Добре би било една четвърт да са в брой — добави Страйк, решил да експлоатира късмета си докрай.
За втори път тази сутрин беше слисан, когато Бристоу отвърна:
— И аз щях да го предложа, но не знаех дали за теб е удобно. — И отброи една купчина банкноти от по петдесет лири в допълнение към чека.
Показаха се навън в мига, когато Робин се канеше да влезе с нова чаша кафе за Страйк. Приятелката на Бристоу се изправи при отварянето на вратата и сгъна вестника с вид на човек, който е чакал прекалено дълго. Беше висока почти колкото Бристоу, кокалеста, с кисело изражение и големи като на мъж ръце.
— Значи все пак се съгласихте, а? — попита тя Страйк, който остана с впечатление, че според нея се е възползвал от богатото й гадже. Нищо чудно да беше права.
— Да, Джон ме нае — отвърна.
— Аха, ясно — изтърси нелюбезно тя. — Предполагам, че си доволен, Джон.
Адвокатът й се усмихна, а тя въздъхна и потупа ръката му с жест на толерантна, но поизгубила търпение към детето си майка. Джон Бристоу вдигна ръка за поздрав и последва приятелката си навън, а тропотът на стъпките им по металното стълбище постепенно заглъхна.
5
Страйк се обърна към Робин, която отново беше седнала зад компютъра. Кафето му бе поставено до усърдно подредените купчинки с пощата върху бюрото.
— Благодаря ти — каза той, като отпи. — И за бележката също. Защо работиш по заместване?
— Какво имате предвид? — попита тя подозрително.