— Защо мислиш така?
— Тя изпитваше към него същото, което и аз към проклетия ми баща. И двамата ни смятаха за безполезни нищожества.
— Говорила ли е с теб за това?
— О, да. Според него психичните й проблеми били продиктувани от търсене на внимание, просто лошо поведение. Била бреме за майка си. Омекна, когато започна да печели пари, но тя не забрави всичко, което й бе наприказвал.
— И тя не ти каза защо те е търсила, като се видяхте в „Узи“?
— Не — отвърна Дъфийлд и запали нова цигара. — Беше вкисната от мига на пристигането си, защото Ели беше там. Крайно беше недоволна от присъствието й. Настроението й беше направо ужасно, нали?
За пръв път той се обърна към Киара, която кимна тъжно.
— Тя всъщност почти не говори с мен — допълни Дъфийлд. — Приказваше си главно с теб.
— Да — потвърди Киара. — Но не сподели, че нещо я притеснява.
— Двама души ми казаха, че хакери проникнали в телефона й… — подхвана Страйк.
Дъфийлд го прекъсна.
— Да, седмици наред ни бяха слушали съобщенията в гласовата поща. Знаеха къде ще се срещаме и всичко. Проклети мръсници. Сменихме си телефонните номера, когато разбрахме какво става, и след това вече много внимавахме какви съобщения си оставяме.
— Така че не би се учудил, ако Лула е имала да ти съобщи нещо важно или тревожно, за което не би искала да говори по телефона?
— Да, но ако е било чак толкова важно, щеше да ми го каже в клуба.
— А не ти го е казала.
— Не, защото цяла вечер не пожела да приказва с мен. — По челюстта на Дъфийлд, ясно очертана като издялана с длето, заигра мускул. — Все проверяваше на телефона си колко е часът. Знаех какво прави, мъчеше се да ме вбеси. Показваше ми как няма търпение да се прибере у дома си и да се види с шибания Дийби Мак. Изчака Ели да иде до кенефа. Тогава стана и дойде да ми каже, че си тръгва и че ми връща халката, онази, която й дадох на церемонията по обвързването. Метна я на масата пред мен, докато всички наоколо ни зяпаха. Вдигнах я и казах: „Ако на някого му харесва, вакантна е“, и тя изфуча навън.
Той говореше, сякаш Лула не беше умряла преди три месеца, а скандалът им бе станал едва предишния ден и все още имаше шанс за помирение.
— Опитал си се да я задържиш със сила, нали? — попита Страйк.
— Да я задържа със сила?
— Според свидетели си я хванал здраво за ръцете.
— Така ли? Не си спомням.
— Но тя се е издърпала и ти си останал в заведението, правилно ли съм чул?
— Изчаках десет минути, защото не исках да й направя удоволствието да я подгоня пред всички тези хора, после напуснах клуба и поръчах на шофьора си да ме откара до Кентигърн Гардънс.
— С нахлупена глава на вълк — уточни Страйк.
— Да, за да попреча на гадните отрепки — кимна той към прозореца — да продават мои снимки, на които съм скапан или ядосан. Много мразят, като си скриваш лицето. Лишаваш ги от прехраната им на паразити. Един от тях се опита да свали Вълчо от мен, но успях да го задържа. Качих се в колата и от задното стъкло им предоставих няколко пози на Вълчо, вдигнал среден пръст. Стигнах до ъгъла на Кентигърн Гардънс, а там навсякъде имаше други папараци, още повече. Прецених, че тя вече трябва да е влязла.
— Знаеше ли кода за отваряне на вратата?
— Деветнайсет шейсет и шест, да. Но се сетих, че сигурно е поръчала на охраната да не ме пуска горе. Нямах намерение да влизам пред цялата паплач, та после да ме видят изхвърлен навън само след пет минути. Опитах се да й позвъня от колата, но тя не отговори. Реших, че вероятно е слязла на долния етаж да поздрави гадния Дийби Мак с добре дошъл в Лондон. Така че отидох при един човек за болкоуспокояващо.
Той изгаси цигарата си върху карта за игра на ръба на масата и започна да търси още тютюн. В желанието си да запази ритъма на разговора Страйк му предложи от своите цигари.
— О, благодаря. Много благодаря. Да. Та казах аз на шофьора да ме остави там и отидох да посетя приятеля си, който впоследствие даде пълни показания пред полицията по въпроса, както би се изразил чичо Тони. После поскитах малко, има запис от охранителна камера, който го потвърждава, и накрая към… Колко беше? Около четири часа?
— В четири и половина — каза Киара.
— Да, отидох да пренощувам у Киара.
Дъфийлд всмукна дим от цигарата, вгледан в огънчето й, после го издуха и заяви весело: