— Така че задникът ми е покрит, нали тъй?
На Страйк никак не му допадна неговото задоволство.
— А кога научи, че Лула е мъртва?
— Киара ме събуди и ми каза. Не можех… Мамка му, направо бях… Някакъв шибан ад.
Той постави двете си ръце върху главата си и се втренчи в тавана.
— Не можех да повярвам… Направо не повярвах, мамка му…
Страйк го наблюдаваше и видя с очите си как човекът насреща му осъзнава, че момичето, за което бе говорил така лековато, което според собствените му думи бе провокирал, дразнил и обичал, си бе отишло от света окончателно и безвъзвратно, че се бе размазало върху заснежения асфалт и че отношенията им вече по никакъв начин не можеха да бъдат оправени. За миг Дъфийлд, все още загледан в тавана, сякаш се ухили от ухо до ухо и лицето му се превърна в гротеска; бе гримаса на болка, породена от усилието да сдържи сълзите си. Ръцете му се смъкнаха надолу и той зарови лицето си в тях с опряно на коленете чело.
— О, миличък — промълви Киара, като остави със звън чашата си с вино върху масата и се протегна да положи длан върху кокалестото му коляно.
— Това истински ме извади от релси — изрече задавено Дъфийлд изпод ръцете си. — Направо ме разтърси. Аз исках да се оженя за нея. Обичах я, по дяволите. Мамка му, не искам да говоря повече за това.
Той скочи и излезе от стаята, като подсмърчаше и бършеше носа си в ръкава.
— Нали ти казах? — прошепна Киара на Страйк. — Истинска развалина е.
— О, кой знае. Явно си е стъпил на краката. Вече цял месец е без хероин.
— Знам и не искам да се връща отново към него.
— Бях много по-мек, отколкото щяха да са при полицейски разпит. Направо проявих любезност.
— Обаче изражението ти е ужасно. Много строго и такова, сякаш не вярваш и на една негова дума.
— Мислиш ли, че той ще се върне?
— Да, ще се върне, разбира се. Моля те, бъди по-мил…
Тя бързо се облегна на стола си, когато Дъфийлд отново влезе в стаята; лицето му беше мрачно, но с овладяно изражение. Отпусна се тежко в същото кресло, където бе седял и преди това, и каза на Страйк:
— Свършил съм цигарите. Може ли още една от твоите?
Неохотно, защото му бяха останали само три, Страйк му подаде цигара, запали му я и попита:
— Склонен ли си да продължим разговора?
— За Лула ли? Ти приказвай, ако искаш, аз нямам какво повече да кажа. Не разполагам с друга информация.
— Защо се разделихте? Питам за първия път, вече ми стана ясно защо те е зарязала в „Узи“.
С крайчеца на окото си забеляза как Киара направи лек жест на негодувание; очевидно такъв въпрос не се квалифицираше като „по-мил“.
— Какво общо има това, по дяволите?
— Всичко е от значение — отвърна Страйк. — Рисува картина на това какво е ставало в живота й. Помага да се обясни защо би се самоубила.
— Мислех, че търсиш убиец.
— Търся истината. И така, защо се разделихте първия път?
— Абе да му се не види, защо това да е важно, мамка му? — избухна Дъфийлд. Нравът му, както очакваше Страйк, бе сприхав и фитилът му беше къс. — Да не искаш да изкараш, че е моя вината, дето тя е скочила от балкона си? Как може първата ни раздяла да има нещо общо с това, тъпако? Та тя беше два месеца преди смъртта й. Мамка му, що не взема и аз да стана детектив и да задавам куп тъпи въпроси? Явно се плаща добре, стига да докопаш малоумен и богат клиент.
— Еван, недей така — намеси се Киара притеснено. — Каза, че искаш да помогнеш…
— Да, искам да помогна, но честно ли е това, по дяволите?
— Няма проблем, ако не желаеш да отговориш — поясни Страйк. — Пред мен не си задължен да го правиш.
— Нямам какво да крия, просто това са лични неща. Разделихме се — викна той — заради дрогата и заради това, че семейството и приятелите й наливаха в главата й отрова срещу мен, и защото нямаше доверие на никого заради шибаните медии. Заради всичкото това напрежение. — Треперещите пръсти на Дъфийлд се изкривиха като нокти на хищна птица и той закри с длани ушите си. — Напрежение, натиск отвсякъде, ей затова се разделихме.
— Спомена за много дрога по това време, така ли беше?
— Да.
— И на Лула не й харесваше?
— Хората около нея й втълпяваха, че не й харесва.
— Кой например?
— Например семейството й, проклетият Ги Соме. Тоя малък гаден педал.