Выбрать главу

— Това отговаря на думите й пред Киара Портър, че ще остави всичко на брат си, нали така? Току-що го е узаконила. Тази мисъл я е занимавала.

— Защо й е било внезапно да прави завещание?

Страйк се поколеба и се облегна назад. Карвър му се ухили.

— Изчерпа ти се фантазията ли?

Страйк изпусна дъха си в дълга въздишка. По̀ предишната нощ — прекарана в пиянско безсъзнание; миналата — изпълнена с приятни ексцесии; половин сандвич със сирене и туршия за дванайсет часа: чувстваше се празен и изтощен.

— Ако имах непоклатими доказателства, щях да ви ги донеса.

— Шансовете хората със склонност към самоубийство действително да отнемат живота си са много големи, не го ли знаеш? Тази Ракел е страдала от депресия. Имала е лош ден, припомнила си е какво е сторила приятелката й и е изкопирала скока й. Което ни води право към теб, приятел, дето преследваш хората и ги тласкаш…

— … отвъд ръба, да — довърши Страйк. — Хората постоянно го казват. Много лош вкус при дадените обстоятелства. Ами показанията на Танзи Бестигуи?

— Колко пъти да го повтаряме, Страйк? Доказахме извън всяко съмнение, че няма как да е чула — намеси се Уордъл.

— Не, не сте — възрази Страйк, най-сетне изпуснал нервите си, когато най-малко го очакваше. — Построили сте цялата си теза на една огромна грешка. Ако бяхте повярвали на Танзи Бестигуи и я бяхте накарали да каже цялата истина, Рошел Онифаде още щеше да е жива.

Разтреперан от гняв, Карвър държа Страйк там още цял час. Последната му проява на презрение беше да поръча на Уордъл да изпрати благополучно „Рокъби-младши“ извън сградата.

Уордъл съпроводи Страйк до външната врата, без да проговори.

— Искам от теб да направиш нещо — каза му Страйк, като спря на изхода, отвъд който се виждаше притъмняващото небе.

— Вече получи достатъчно от мен, приятел — отвърна Уордъл с кисела усмивка. — Ще има да ми къса нервите дни наред заради тебе — посочи той с палец през рамо към Карвър. — Казах ти, че е самоубийство.

— Уордъл, ако мръсникът не бъде заловен, животът на още двама души е в опасност.

— Страйк…

— Ами ако ти донеса доказателство, че Танзи Бестигуи въобще не е била в апартамента по времето, когато Лула е паднала? Че е била на място, където е могла да чуе всичко?

Уордъл погледна към тавана и за миг затвори очи.

— Ако имаш доказателство…

— Нямам, но ще го имам през следващите ден-два.

Покрай тях минаха двама души, които разговаряха и се смееха. Уордъл поклати глава очевидно раздразнен, но не си тръгна.

— Ако искаш нещо от полицията, обади се на Анстис. Той е човекът, който ти е задължен.

— Анстис не може да ми свърши тази работа. Искам от теб да се обадиш на Дийби Мак.

— Какво ти става?

— Чу ме. Той няма да приеме обаждане от мен. Но с теб ще говори. Имаш нужния авторитет, а и явно те е харесал.

— Нима ми казваш, че Дийби Мак е знаел къде е била Танзи Бестигуи, когато Лула е умряла?

— Не, разбира се, той е бил в „Барак“. Искам да знам какви дрехи са му изпратили от Кентигърн Гардънс в „Клариджис“. По-конкретно какво е получил от Ги Соме.

— Защо ти е това?

— Защото един от тичащите на записа от охранителната видеокамера носи суитчър, предназначен за Дийби.

От за миг стъписано изражението на Уордъл отново премина към раздразнено.

— Тия ги има под път и над път — каза той след миг или два. — Суитчъри, анцузи и тем подобни.

— Този суитчър е бил единствен по рода си. Обади се на Дийби и го попитай какво е получил от Соме. Само това ми е нужно. На чия страна искаш да бъдеш, ако се окажа прав?

— Не ме заплашвай, Страйк…

— Не те заплашвам. Мисля си за сериен убиец, планиращ следващо покушение. Но ако вестниците са това, което те притеснява, те надали ще са снизходителни към полицаи, вкопчили се в теорията за самоубийство и след появата на още един труп. Обади се на Дийби Мак, Уордъл, преди някой друг да бъде убит.

11

— Не — натъртено произнесе Страйк в телефона същата вечер. — Това започва да става опасно. Наблюдението не влиза в обхвата на секретарските задължения.

— Не влизаше и ходенето до хотел „Малмезон“ в Оксфорд, нито посещението в Института по ориенталски и африкански науки — изтъкна Робин, — но ти остана доволен, че съм отишла на тези две места.