— Разкарайте го оттук! — ревна Бестигуи, като посочи Страйк, и двамата гардове приближиха.
— По-конкретно — продължи Страйк — за местонахождението на жена ви Танзи, когато Лула е паднала…
— Махнете го оттук и повикайте шибаната полиция! Как е влязъл тук?
— … защото ми показаха снимки, които правят логични показанията на жена ви. Я да ме пускаш — добави Страйк към по-младия охранител, сграбчил ръката му над лакътя, — или ще те метна през този прозорец.
Охранителят не го пусна, но погледна към Бестигуи за по-нататъшни инструкции.
Блестящите тъмни очи на продуцента бяха втренчени напрегнато в Страйк. Бестигуи стискаше и разпускаше юмруците си на бияч и след няколко дълги секунди процеди:
— Дрънкаш празни приказки.
Ала не нареди на чакащите охранители да извлекат Страйк от офиса му.
— Фотографът е стоял на тротоара срещу сградата ви в ранните часове на осми януари. Човекът, направил снимките, дори не осъзнава с какво разполага. Ако не желаете да го обсъдим, добре. Дали ще го научи полицията, или пресата, за мен е все едно. Всичко се свежда до един и същ резултат.
Страйк направи няколко стъпки към вратата; гардовете, все още държащи ръцете му, бяха сварени неподготвени и за миг изпаднаха в абсурдната позиция да го дърпат назад.
— Махайте се — рязко нареди Бестигуи на потръчковците си. — Ще ви повикам, ако ми потрябвате. Затворете вратата зад себе си.
Те излязоха. Когато вратата беше затворена, Бестигуи каза:
— Добре, както и да ти е името, разполагаш с пет минути.
Страйк седна непоканен в едно от черните кожени кресла, обърнати към бюрото на Бестигуи, а продуцентът се върна на своя стол зад него, като подложи детектива на студен оглед, много различен от онзи на почти бившата му съпруга; това бе проникващият взор на професионален картоиграч. Бестигуи взе кутия с пурети, придърпа черен стъклен пепелник към себе си и запали една със златна запалка.
— Добре, да чуем какво показват тези предполагаеми снимки — каза той и примижа през облаците лютив дим, като покриваше идеално образа на филмов мафиот.
— Силуета на жена — подхвана Страйк, — приклекнала на балкона пред прозорците на дневната ви. — Изглежда гола, но както ти и аз знаем, е по бельо.
— Глупости! Това от улицата не можеш да го видиш. Балконът е от масивен камък, от този ъгъл нищо не се вижда. Блъфираш.
— Лампата в дневната ви е светела. Виждат се очертанията й през пролуките в камъка. Тогава естествено на балкона е имало място, защото храстите не са били там. Хората не могат да устоят на стремежа да променят местопрестъплението, та макар и да им се е разминало — добави Страйк безгрижно, сякаш водеше светски разговор. — Опитал си се да изкараш, че на този балкон никога не е имало място някой да приклекне, нали? Но няма как да промениш реалността с фотошоп. Жена ти е била в идеално положение да чуе какво се е случило на балкона на третия етаж точно преди Лула Ландри да умре. Ето какво е станало според мен — продължи Страйк, докато Бестигуи продължаваше да го гледа през дима с примижали очи. — С жена ти сте се скарали, докато се е събличала да си ляга. Може би си открил запасите й от наркотик в банята или си я заварил, докато е шмъркала. Затова си приел като подходящо наказание затварянето й отвън на балкона при температура под нулата. Хората може да се запитат как многото папараци на улицата не са забелязали, че на един от балконите над главите им е изтикана полугола жена, ала е имало обилен снеговалеж, те са тъпчели на място, за да възстановят кръвообращението си, и вниманието им е било приковано към двата края на улицата в очакване на Лула и Дийби Мак. А Танзи не е вдигала шум, нали? Приклекнала е, за да се скрие; не е искала да се показва полугола пред трийсетина фотографи. Може да си я изтикал навън тъкмо в момента, когато колата на Лула се е задала иззад ъгъла. Никой не е гледал към вашите прозорци, а към появилата се Лула в оскъдната й рокличка.
— Това са пълни щуротии — каза Бестигуи. — Нямаш никакви снимки.
— Не съм казал, че ги имам, а че ми ги показаха.
Бестигуи извади пуретата от устата си, после се отказа да говори и отново я лапна. Страйк изчака да мине достатъчно време и когато стана ясно, че Бестигуи няма да се възползва от възможността да каже нещо, продължи:
— Танзи трябва да е започнала да думка по прозореца веднага, щом Лула е прелетяла покрай нея. Не си очаквал жена ти да запищи и да заблъска по стъклото, нали? Разбираемо е, че не си искал някой да стане свидетел на домашния тормоз, и си отворил. Тя е изтичала покрай теб с писъци и се е втурнала навън и надолу по стълбите към Дерик Уилсън. В този момент си се навел през балкона и си видял Лула Ландри да лежи мъртва долу в снега.