Настана дълго мълчание.
— Нямаш доказателство — проговори накрая Бристоу. В кабинета вече беше толкова тъмно, че за Страйк той беше само силует. — Въобще никакво доказателство.
— Боя се, че тук грешиш — възрази Страйк. — От полицията трябва вече да са взели съдебна заповед за обиск.
— За какво? — попита Бристоу, най-сетне почувствал се достатъчно уверен, че да се засмее. — Да претърсят контейнерите в Лондон за суитчър, който твърдиш, че е изхвърлен преди три месеца?
— Не, за да погледнат в сейфа на майка ти, естествено.
Страйк се чудеше дали ще успее да вдигне щората достатъчно бързо. Беше далеч от ключа за осветлението, кабинетът бе много тъмен, но той не искаше да изпуска от поглед потъналата в сянка фигура на Бристоу. Сигурен беше, че тройният убиец не е дошъл неподготвен.
— Дадох им няколко комбинации, които да опитат — продължи Страйк. — Ако не се получи с тях, вероятно ще повикат експерт, който да го отвори. Но ако си падах по залози, лично аз бих заложил на 030483.
Прошумоляване, едва мярнала се бледа ръка и Бристоу се спусна напред. Острието на ножа одраска гърдите на Страйк, когато той отхвърли Бристоу встрани. Адвокатът се изпързаля от бюрото, превъртя се и атакува отново и този път Страйк падна назад със стола си и с Бристоу върху себе си, притиснат между стената и бюрото.
Страйк стискаше една от китките на Бристоу, но не виждаше къде е ножът, наоколо бе мрак. Той заби силно кроше под брадичката на Бристоу, при което главата му се отметна назад и очилата му изхвърчаха. Страйк го удари отново и Бристоу се блъсна в стената. Страйк се опита да се изправи на стола, ала долната част от тялото на Бристоу притискаше пламтящия му от болка сакат крак, а ножът се заби в ръката му над лакътя — почувства как прободе плътта му, как руква топла кръв и го заслепи пареща болка.
На бледата светлина от прозореца видя неясния силует на Бристоу отново да вдига ръка, напрегна се под тялото му, успя да отклони втория удар и с гигантско усилие съумя да го отметне от себе си, при което протезата се изплъзна от крачола му. Опитваше се да притисне Бристоу надолу, а кръвта се лееше навсякъде и той нямаше представа къде се намира ножът сега.
Бюрото се преобърна под натиска на Страйк и когато той притисна със здравото си коляно кльощавия гръден кош на Бристоу, търсейки опипом ножа с непострадалата си ръка, ярка светлина нахлу в очите му и се раздаде женски писък. Заслепен, Страйк едва успя да зърне ножа, насочващ се към корема му. Той сграбчи протезата до себе си и я стовари като бухалка върху лицето на Бристоу — веднъж, втори път…
— Спри! Корморан, спри! Ще го убиеш!
Страйк се изтъркаля встрани от Бристоу, който вече не помръдваше, пусна изкуствения си крак и се отпусна по гръб до прекатуреното бюро, стиснал кървящата си ръка.
— Мисля — задъхано изрече той, твърде немощен, за да може види Робин, — че ти поръчах да си вървиш у дома.
Ала тя вече беше на телефона.
— Полиция и линейка!
— Повикай и такси — изграчи Страйк от пода с пресъхнало от толкова много говорене гърло. — Нямам намерение да пътувам до болницата заедно с този боклук.
Той протегна ръка и взе мобилния си телефон, който лежеше встрани. Бе посмачкан, но продължаваше да записва.
Епилог
Nihil est ab omni
Parte beatum.
Няма благословия без примеси.