Когато сметката пристигна, тя я предаде без коментар на Бристоу.
Докато сестрите се приготвяха да си тръгнат, като отмятаха на гърбовете си лъскавите си тъмни коси и обличаха скъпите си жакети, вратата на ресторанта се отвори, влезе висок и слаб мъж в костюм, огледа се и се насочи право към тяхната маса. Беше със сребриста коса, изискан на вид и безукорно облечен, а в бледосините му очи личеше известна студенина. Походката му беше енергична и целеустремена.
— Каква изненада — рече той безгрижно и спря между столовете на двете жени.
Никой от другите трима не беше забелязал приближаването на мъжа и всички освен Страйк демонстрираха едновременно шок и нещо повече от неудоволствие при вида му. За част от секундата Танзи и Ърсула замръзнаха и ръката на Ърсула увисна, докато вадеше слънчевите си очила от ръчната си чанта.
Танзи се съвзе първа.
— Сайприън — промълви тя и му поднесе буза за целувка. — Да, каква прекрасна изненада!
— Мислех, че ще пазаруваш, Ърсула, скъпа — каза той и остана с приковани в жена си очи, докато формално допираше устните си до двете бузи на Танзи.
— Отбихме се за обяд, Сайпс — отвърна тя, но лицето й бе зачервено и Страйк усети необяснима враждебност да витае в атмосферата.
Светлите очи на по-възрастния мъж се насочиха изпитателно към Страйк, после се спряха върху Бристоу.
— Мислех, че Тони се занимава с развода ти, Танзи — подхвърли той.
— Така е — отвърна Танзи. — Това не е служебен обяд, Сайпс, а просто приятелски.
Той й отправи смразяваща усмивка.
— Нека ви съпроводя навън, скъпи мои — каза им.
Двете сестри набързо се сбогуваха с Бристоу и без нито дума към Страйк се оставиха да бъдат подкарани навън от съпруга на Ърсула. Когато вратата се затвори зад тримата, Страйк попита Бристоу:
— Какво означаваше сценката?
— Това беше Сайприън — отвърна Бристоу. Изглеждаше превъзбуден, докато се занимаваше с кредитната си карта и сметката. — Сайприън Мей. Съпруг на Ърсула. Старши съдружник във фирмата. Не би му харесало Танзи да говори с теб. Питам се как ли е разбрал, че сме тук. Вероятно го е измъкнал от Алисън.
— Защо не би му харесало тя да говори с мен?
— Танзи е сестра на съпругата му — каза Бристоу, докато обличаше палтото си. — Няма да й позволи да се излага отново, както би го приел той. Вероятно ще ми трият сол на главата, задето я убедих да се срещне с теб. Сигурно в момента звъни на чичо ми да се оплаква от мен.
Страйк забеляза, че ръцете на Бристоу трепереха.
Адвокатът си тръгна с такси, поръчано от метрдотела. Страйк се отдалечи от „Сиприани“ пеша и разхлаби вратовръзката си в движение. Бе толкова погълнат от мислите си, че от унеса му го извади шумен клаксон на кола, която не бе забелязал да лети към него, докато пресичаше Гровнър стрийт.
При това напомняне, че излага на риск безопасността си, Страйк се отправи към бледата пастелна стена на спа центъра „Елизабет Ардън“ и се прилепи до нея, встрани от потока минувачи, за да извади мобилния си телефон. След като слуша известно време и натиска копчетата, успя да открие онази част от записаните показания на Танзи, отнасяща се до моментите, непосредствено предшестващи падането на Лула Ландри покрай прозореца й.
… на път за спалнята чух викове. Лула казваше „Късно е, вече го сторих“, а после мъж изрече „Ти си проклета лъжлива кучка“ и след това… след това я бутна долу. Видях я с очите си как пада.
Почти долови лекото изтракване на чашата на Бристоу върху масата. Страйк върна назад и пак го изслуша.
… казваше „Късно е, вече го сторих“, а после мъж изрече „Ти си проклета лъжлива кучка“ и след това… след това я бутна долу. Видях я с очите си как пада.
Спомни си как Танзи бе имитирала размаханите ръце на Ландри и ужаса по застиналото й лице. Прибра телефона в джоба си, извади бележника и започна да нахвърля бележки.
Страйк бе срещал безчетен брой лъжци, умееше да ги надушва и му бе съвършено ясно, че Танзи е тъкмо такава. Нямаше как да е чула онова, което твърдеше, че е чула, от апартамента си и по тази причина полицията бе стигнала до извода, че въобще не го е чула. Ала противно на очакванията на Страйк и макар всички известни му до този момент обстоятелства да потвърждаваха самоубийството, той усещаше искреност в твърдението на Танзи, че е чула спор преди падането на Ландри. Единствено тази част от историята й звучеше автентично и се открояваше от лъжите, с които я бе заобиколила.