Страйк чуваше шум от двигател и мъжки гласове на фона.
— Бърза работа — коментира той.
— Да, не се мотаем.
— Означава ли това, че ще получа желаното?
— Точно затова ти се обаждам. Днес вече е късничко, но ще ти го изпратя в понеделник.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Мога да изчакам в офиса.
Уордъл се изсмя леко подигравателно.
— Плаща ти се на час, нали? Мислех, че би предпочел да проточиш малко работата.
— Ако мога да го получа тази вечер, ще се погрижа пръв да научаваш сигналите от стария ми приятел, стига да има такива.
В кратката пауза, която последва, Страйк чу един от мъжете, които бяха в колата с Уордъл, да казва „… гадната физиономия на Фиърни…“.
— Да, добре — съгласи се Уордъл. — Ще го пратя, но може би чак към седем часа. Там ли ще си още?
— Непременно ще изчакам — отговори Страйк.
Досието пристигна три часа по-късно, докато той ядеше риба и чипс от малка пластмасова чинийка, поставена на скута му, и гледаше вечерните новини на портативния си телевизор. Куриерът позвъни на външната врата и Страйк се разписа за дебел пакет, пратен от Скотланд Ярд. Когато го разви, откри дебела сива папка, пълна с фотокопирани материали. Страйк я отнесе на бюрото на Робин и се зае с продължителния процес по усвояване на съдържанието й.
Тук бяха показанията на всички, видели Лула Ландри в последната вечер на живота й; докладът за ДНК, открита в апартамента й; фотокопирани страници на книгата за посетители, водена от охраната на Кентигърн Гардънс номер осемнайсет; подробности за лекарството, предписано на Лула за контролиране на биполярното й разстройство; докладът от аутопсията; медицински заключения от предишната година; разпечатки от мобилния и стационарния й телефон; данни от съдържанието на лаптопа. Имаше също и дивиди, на което Уордъл бе написал „Записи от охранителните камери на двамата Бягащи“.
Дивиди драйвърът на компютъра на Страйк, купен на старо, никога не бе работил, откакто бе станал негово притежание, затова той пъхна диска в джоба на палтото си, висящо до стъклената врата, и продължи да изучава печатните материали от папката с отворен до нея бележник.
Навън се спусна нощта и от настолната лампа падаше златиста светлина върху всяка от страниците на документите, методично изчитани от Страйк и водещи неотклонно към извода за самоубийство. Тук, сред показанията, орязани откъм многословност, периодите от време, уточнени по минути, копираните етикети от шишенцата с лекарства от аптечката в банята на Ландри, Страйк проследи истината, която бе доловил зад лъжите на Танзи Бестигуи.
Аутопсията сочеше, че Лула е убита при съприкосновението с уличната настилка и че е умряла от счупен врат и вътрешен кръвоизлив. Имаше синини по ръцете над лактите. Беше паднала, обута само с една обувка. Снимките на трупа потвърждаваха твърдението в сайта „Луламойтовдъхновение“, че Ландри се е преоблякла, след като се е върнала вкъщи от нощния клуб. Вместо с роклята, с която бе снимана да влиза в сградата, като труп бе в блуза с пайети и панталони.
Страйк стигна до променливите показания, които Танзи беше дала пред полицията. В първото твърдеше просто, че от спалнята отишла до банята; във второто добавяше, че пътем отворила прозореца на дневната. За Фреди казваше, че през цялото време бил в леглото си. Полицаите бяха открили половин магистрала кокаин на мраморния ръб на ваната и малко полиетиленово пликче с наркотика, скрито зад кутийка с тампони в шкафче над умивалника.
Показанията на Фреди потвърждаваха, че е спял по време на падането на Ландри и че е бил събуден от писъците на жена си. Той заявяваше, че бързо отишъл в дневната точно когато Танзи изтичала покрай него навън от апартамента по бельо. Вазата с розите, която бе изпратил на Мак и която един несръчен полицай бе счупил, по неговото признание била замислена като жест за добре дошъл, а също и за да се представи. Да, щял да бъде доволен да осъществи познанство с рапъра и да, минало му през ума, че Мак ще е идеален в трилъра, над който работели. Несъмнено шокът от смъртта на Ландри довел до пресилената му реакция, когато узнал, че букетът му е съсипан. Първоначално повярвал на жена си, когато казала, че е чула караница горе. Впоследствие му се наложило, макар и неохотно, да приеме мнението на полицаите, че разказът на Танзи е плод на помътеното й от кокаина съзнание. Нейната пристрастеност създавала големи проблеми в брака им и той признаваше пред полицията, че е наясно за редовната употреба на този стимулант от страна на съпругата му, макар да не знаел за запасите в апартамента им, открити през въпросната нощ.