Бестигуи твърдеше още, че с Ландри никога не са си гостували взаимно в домовете си и че срещата им у Дики Карбъри (за която полицията очевидно бе чула при следващ случай, тъй като Фреди бе разпитван повторно след първоначално снетите показания) ни най-малко не задълбочила познанството им. „Тя общуваше главно с по-младите гости, докато аз прекарах по-голямата част от уикенда с Дики, който е мой връстник.“ Показанията на Бестигуи представяха Ландри като недостъпна за превземане без катераческо оборудване скала.
След като изчете полицейския рапорт за събитията в апартамента на Бестигуи, Страйк добави няколко изречения към своите бележки. Заинтригува го половинката магистрала кокаин на ръба на ваната, а още по-голям интерес прояви към няколкото секунди, след като Танзи бе видяла прелитащото покрай прозореца тяло на Лула Ландри. Много би зависило, разбира се, от разпределението в апартамента на Бестигуи (нямаше такава карта или скица в папката), но Страйк бе измъчван от един повтарящ се аспект в менящите се разкази на Танзи: тя неизменно настояваше, че при падането на Ландри мъжът й е спял в леглото си. Припомни си как закри лице, преструвайки се, че отмята кичур коса, когато той я бе притиснал по този въпрос. Общо взето, въпреки заключението на полицията Страйк не смяташе точното местоположение на двамата Бестигуи в мига, когато Лула Ландри бе паднала от балкона си, за категорично доказано.
Той поднови систематичното си проучване на досието. Показанията на Еван Дъфийлд в повечето отношения съвпадаха с разказаното от Уордъл. Той признаваше, че се е опитал да попречи на приятелката си да напусне „Узи“, като я стиснал за двете ръце над лактите. Тя се изтръгнала от хватката му и си заминала; малко по-късно той я последвал. Вълчата маска се споменаваше в едно изречение, предадено със сухия, неемоционален език на разпитващия полицай: „Имам навик да нахлупвам маска, представляваща глава на вълк, когато желая да избегна вниманието на фотографите“. Кратко изявление на шофьора, откарал Дъфийлд от „Узи“, в унисон с твърдението на Дъфийлд гласеше, че отишли до Кентигърн Гардънс и оттам продължили до Д’Арблей стрийт, където той оставил пътника и си тръгнал. Антипатията на шофьора към Дъфийлд, спомената от Уордъл, въобще не личеше в постния вариант на показанията, подготвен от полицаите, които той е подписал.
Имаше и още показания, поддържащи тези на Дъфийлд: едно от жена, която твърдеше, че го видяла как се качва по стълбите към апартамента на дилъра си, а другото от самия дилър на име Уайклиф. Страйк си припомни мнението, изразено от Уордъл, че Уайклиф би излъгал в полза на Дъфийлд. Жената от долния етаж би могла да е подкупена. Останалите свидетели, забелязали Дъфийлд да се скита по улиците на Лондон, можеха да твърдят с ръка на сърце само че са видели мъж с вълча маска.
Страйк запали цигара и препрочете показанията на Дъфийлд. Беше мъж с невъздържан нрав, признал, че се е опитал със сила да задържи Лула в клуба. Синините по ръцете над лактите й почти със сигурност бяха негово дело. Ако обаче си бе инжектирал хероин у Уайклиф, почти със сигурност не би бил в състояние да проникне в Кентигърн Гардънс номер осемнайсет или да изпадне в ярост, която да доведе до убийство. Страйк бе запознат с поведението на пристрастените към хероина; беше видял много такива в последния бордей, където бе живяла майка му. Наркотикът правеше употребилите го пасивни и покорни, превръщаше ги в абсолютна антитеза на крещящите, склонни към насилие алкохолици или на нервните параноични почитатели на кокаина. Страйк беше срещал всички възможни видове наркомани и в армията, и извън нея. Ореолът, създаван от медиите около зависимостта на Дъфийлд, го отвращаваше. Нищо славно и бляскаво нямаше в хероина. Майката на Страйк бе умряла върху мръсен дюшек в ъгъла на стаята и цели шест часа никой не си бе дал сметка, че е мъртва.
Той се изправи, прекоси стаята и отвори тъмния, нашарен от дъждовни капки прозорец, при което тътенът на басите от „12 Бар Кафе“ нахлу по-силен от всякога. Продължаваше да пуши и да гледа към Чаринг Крос Роуд, който проблясваше от фаровете на колите и локвите и където излезлите да се повеселят в петък вечер крачеха покрай края на Денмарк стрийт, приведени под чадърите си, а смеховете им се извисяваха над шума от превозните средства. Страйк се запита кога ли отново ще се озове сред приятели на по бира в петък вечер. Подобна ситуация сякаш принадлежеше към друга вселена, към загърбен вече живот. Странният вакуум, в който живееше с единствения човешки контакт в лицето на Робин, нямаше как да продължи дълго, но той все още не бе готов да се върне към нормален социален живот. Беше изгубил армията, Шарлот и половината си крак; имаше нужда напълно да свикне с човека, в когото бе се превърнал, преди да се изложи на показ пред изненадата и жалостта на околните. Цигарата с яркооранжевото си връхче полетя надолу към тъмната улица и угасна в мократа канавка. Страйк затвори прозореца, върна се на бюрото и решително придърпа папката към себе си.