Выбрать главу

Показанията на Дерик Уилсън не му казаха нищо, което вече не знаеше. В досието не се споменаваше за Кийрън Коловас-Джоунс, нито за тайнственото синьо листче. Страйк продължи нататък с известен интерес към показанията на двете жени, с които Лула бе прекарала последния си следобед — Киара Портър и Брайъни Радфорд.

Гримьорката си спомняше Лула радостна и възбудена от предстоящото пристигане на Дийби Мак. Портър обаче твърдеше, че Ландри се държала „неприсъщо за себе си“, че била „унила и тревожна“, ала отказала да сподели какво я измъчва. Разказът на Портър добавяше интригуваща подробност, за която никой не бе споменавал на Страйк: Лула изрично заявила този следобед за намерението си да остави „всичко“ на брат си. Не беше описан контекст, ала оставаше впечатлението, че е изречено от момиче в извънредно мрачно настроение.

Страйк се запита защо клиентът му бе пропуснал пред него декларацията на сестра си за намерението й да му остави всичко. Разбира се, Бристоу вече разполагаше с доверителски фонд. Може би придобиването на още значителни суми за него не бе впечатляващо, както би било за Страйк, който никога не бе наследил и едно пени.

Страйк се прозя, запали още една цигара, за да се задържи буден, и започна да чете показанията на майката на Лула. По думите на лейди Ивет Бристоу тя самата била сънлива и не се чувствала добре след операцията, но дъщеря й била „напълно щастлива“, когато я посетила онази сутрин. Единствената й загриженост била за състоянието на майка й и перспективите за възстановяването й. Може би вината бе в неизразителната и лишена от нюанси проза на снемащия показанията полицай, но спомените на лейди Бристоу оставиха у Страйк впечатление за решително затваряне на очите пред истината. Тя единствена бе изказала предположението, че смъртта на Лула е нещастен случай, че някак се е прехвърлила през парапета, без да иска. Лейди Бристоу допълваше, че в онази нощ всичко е било сковано от лед.

Страйк прочете отгоре-отгоре показанията на Бристоу, които напълно съвпадаха с разказа, дошъл от устата му, и продължи към изявлението на Тони Ландри, чичо на Джон и Лула. Той бе посетил Ивет Бристоу по едно и също време с Лула — в деня преди смъртта на момичето — и твърдеше, че племенницата му изглеждала „нормално“. След това Ландри бил откаран с кола до Оксфорд, където в хотел „Малмезон“ присъствал на международна конференция за развитието на семейното право. Описанието на местонахождението му бе последвано от неразбираеми коментари за телефонни разговори. За да добие яснота по въпроса, Страйк обърна на копията от телефонните разпечатки.

Лула почти не бе използвала стационарния си телефон през седмицата, предшестваща смъртта й, и нито веднъж в последния ден от живота си. Ала на тази дата от мобилния й телефон бяха регистрирани цели шейсет и шест обаждания. Първият разговор, в девет и петнайсет сутринта, беше с Еван Дъфийлд; вторият, в девет и трийсет и пет — с Киара Портър. Следваше интервал от няколко часа, през който не бе говорила с никого по мобилния си телефон, после в един и двайсет и една минути следобед бе подхванала лудешко, почти непрестанно звънене на два номера. Единият беше на Дъфийлд; другият, според надрасканото име до номера при първото му появяване — на Тони Ландри. Беше телефонирала отново и отново на двамата мъже. Тук-там имаше паузи от по двайсетина минути, после бе започвала да звъни пак, несъмнено като бе натискала бутона за повторно избиране. Страйк прецени, че цялото това френетично звънене трябва да бе започнало, когато се бе върнала в апартамента си, докато е била в компанията на Киара Портър и Брайъни Радфорд, макар нито една от двете жени да не бе споменала за често телефониране.

Страйк се върна на показанията на Тони Ландри, които не хвърляха никаква светлина по въпроса защо племенницата му толкова е държала да се свърже с него. Бе обяснил, че изключил звука на телефона си по време на конференцията и чак много по-късно забелязал, че племенницата му е звъняла многократно следобеда. Нямал представа защо, нито й върнал обаждането, защото престанала да му звъни и той предположил, правилно, както се бе оказало, че вече е в някой нощен клуб.