Тя изглеждаше втрещена. След няколко секунди се отдалечи от него, без да продума. Видя я да говори с друга жена, която погледна към Страйк. Поредното дете падна, удари главата си в портичката за крикет, украсена с гигантска ягода, и нададе оглушителен писък. Докато вниманието на всички бе насочено към новата жертва на злополука, Страйк незабелязано се върна в къщата.
Предната стая беше безлично удобна — бежова гарнитура от три части, репродукция на импресионистична картина над камината и подредени по рафтовете снимки в рамки на тримата му племенници в техните зелени училищни униформи. Страйк затвори внимателно вратата, за да се изолира от шума в градината, извади от джоба си изпратеното от Уордъл дивиди, пъхна го в плейъра и включи телевизора.
Върху него бе поставена снимка, направена на празненството по случай трийсетгодишнината на Луси. Баща й Рик беше с втората си жена. Страйк стоеше най-отзад, където го подреждаха на всяка групова снимка, откакто бе навършил пет години. Тогава още имаше два крака. До него беше Трейси, колежка от Отдела за специални разследвания, за която Луси се бе надявала той да се ожени. Впоследствие Трейси се омъжи за техен общ приятел и наскоро роди дъщеря. Страйк си бе казал, че трябва да изпрати цветя, но все не се наканваше.
Свали погледа си към екрана и натисна бутона за начало.
Черно-белият запис започна веднага. Бяла улица, пред камерата се сипеше сняг на парцали. Сто и осемдесет градусовият обхват включваше пресечката на Белами и Олдърбрук Роуд.
Един мъж, крачещ сам, влезе в кадър от дясната страна на екрана; висок, с дълбоко пъхнати в джобовете ръце, облечен на катове и с качулка на главата. Лицето му изглеждаше странно на черно-белия запис; получаваше се зрителна измама; на Страйк му се стори, че гледа бяла долна част на лицето и черна превръзка на очите, преди разумът да му подскаже, че пред него всъщност е черна горна част на лицето и бял шал, вързан над носа, устата и брадичката. Имаше някаква размазана емблема на якето му, иначе дрехите му бяха неразпознаваеми.
Когато вървящият наближи камерата, наведе глава и сякаш се взря в нещо, което извади от джоба си. Секунди по-късно сви по Белами Роуд и изчезна от обхвата на камерата. Дигиталният часовник в десния долен ъгъл на екрана сочеше един и трийсет и девет часа.
Записът прескочи напред. Отново се появи размазана картина на същото кръстовище, очевидно пусто, същите парцали сняг скриваха гледката, но сега часовникът в долния ъгъл показваше два часа и дванайсет минути.
Двамата Бягащи нахлуха в кадър. Онзи отпред бе разпознаваем като мъжа с белия шал върху устата си; дългокрак и атлетичен, той тичаше надолу по Олдърбрук Роуд. Вторият беше по-дребен и слаб, с качулка и шапка върху нея; докато тичаше след първия, като прогресивно изоставаше от него, Страйк забеляза черните ръце, свити в юмруци. Една улична лампа за кратко освети шарката на гърба на суитчъра му; по средата на Олдърбрук Роуд той внезапно и рязко сви по една пряка вляво.
Страйк пусна отново неколкосекундния запис и после пак. Не видя опити за комуникиране между двамата тичащи, никакъв знак, че си бяха подвикнали нещо или дори че се бяха погледнали, докато на бегом се отдалечаваха от камерата. Изглежда всеки бе сам за себе си.
Той пусна записа за четвърти път и след няколко опита успя да го спре на стопкадър в секундата, когато бе осветен суитчърът на по-бавния мъж. Присви очи срещу екрана и се приближи към размазания образ. След цяла минута взиране бе почти сигурен, че първата дума от надписа завършваше на „к“, но втората, за която предполагаше, че започва с „дж“, бе напълно неразличима.
Натисна копчето, за да продължи записа, и се опита да разбере по коя точно пряка беше поел вторият мъж. Три пъти изгледа как се отделя от другия и макар името на улицата да не можеше да се прочете, той знаеше от Уордъл, че трябва да е била Халиуел стрийт.
Разследващите полицаи бяха преценили, че след като първият мъж се бе присъединил към приятел извън обхвата на камерите, вероятността да е убиец намалява. Ала това важеше само ако двамата наистина бяха приятели. Страйк трябваше да се примири, че след като бяха уловени заедно на запис в такова време и такъв час и действаха почти по идентичен начин, вероятността за съучастничество е голяма.
Остави записа да продължи и той почти стряскащо премина към вътрешността на автобус. Качи се момиче; заснето откъм шофьора, то беше с оптически скъсено и засенчено лице, но русата му конска опашка бе ясно различима. Мъжът, който последва момичето вътре, доколкото можеше да се види, силно напомняше на онзи, който по-късно беше вървял по Белами стрийт към Кентигърн Гардънс. Беше висок и с качулка, с бял шал, вързан през средата на лицето, като горната му част се губеше в сянка. Единственото ясно различимо нещо бе емблемата на гърдите му — стилизирани букви „ГС“.