Записът отново подскочи и показа Тиобалдс Роуд. Ако онзи, който вървеше бързо по него, бе човекът, слязъл от автобуса, явно беше махнал белия шал, но пък походката и телосложението силно напомняха на него. Този път Страйк остана с впечатлението, че мъжът умишлено държи главата си наведена.
Записът завърши с черен бланк. Страйк седеше и го гледаше дълбоко замислен. Когато се осъзна, с изненада видя, че обстановката около него е цветна и осветена от слънчеви лъчи.
Извади от джоба мобилния си телефон и позвъни на Джон Бристоу, но се включи гласова поща. Остави съобщение на Бристоу, че в момента гледа записа от охранителните камери и вече е прочел полицейското досие, че има още неща, за които иска да го попита, и дали ще е възможно да се срещнат през следващата седмица.
След това се обади на Дерик Уилсън, чийто телефон също се включи на гласова поща, и му остави съобщение с молба да отиде и да погледне Кентигърн Гардънс номер осемнайсет отвътре.
Страйк тъкмо натисна бутона за прекъсване, когато вратата на дневната се отвори и влезе Джак, средният му племенник. Беше зачервен и възбуден.
— Чух те, че говориш — каза Джак. Затвори вратата също толкова внимателно, както бе сторил и чичо му.
— Не трябва ли да си в градината, Джак?
— Ходих да пишкам — отвърна племенникът му. — Чичо Корморан, ти донесе ли ми подарък?
Страйк, който не бе пускал пакета от пристигането си насам, му го подаде и проследи как опаковката, плод на старанието на Робин, се унищожава от нетърпеливите пръстчета.
— Супер! — възкликна щастливо Джак. — Войник.
— Точно така — каза Страйк.
— Има си оръжие и всичко.
— Да, има си.
— Ти имаше ли оръжие, когато беше войник? — попита Джак, като насочи вниманието си към картинката на кутията.
— Имах две — съобщи Страйк.
— Още ли ги пазиш?
— Не, трябваше да ги върна.
— Жалко — заключи нехайно Джак.
— Защо не участваш в играта? — попита го Страйк, когато от градината отново изригнаха крясъци.
— Не ми се играе — отвърна Джак. — Може ли да го извадя?
— Да, добре — каза Страйк.
Джак трескаво награби кутията, а през това време Страйк измъкна дискретно дивидито на Уордъл от плейъра и го пусна в джоба си. После помогна на Джак да освободи парашутиста от ограничителните скоби, държащи го към картона, и да нагласи автомата в ръцете му.
Луси ги завари там десет минути по-късно. Джак караше войника си да стреля иззад гърба на дивана, а Страйк се преструваше, че е улучен в корема.
— За бога, Корм, това е неговото парти, редно е да играе с другите деца! Джак, обясних ти, че не е позволено да отваряш никакви подаръци още. Вземи го… не, ще трябва да остане тук вътре… Не, Джак, по-късно ще играеш с него… Бездруго почти стана време за вечеря.
Нервирана и раздразнена, Луси подкара навън съпротивляващото се дете и хвърли през рамо мрачен поглед към брат си. Когато Луси свиеше устни, заприличваше на леля Джоун, която не беше кръвна роднина на никого от тях.
Беглото сходство породи у Страйк непривична за него сговорчивост. Той се държа добре по стандартите на Луси до самия край на празненството, като се посвети на потушаването на разгорещени спорове между различни превъзбудени деца, а после се барикадира зад дървена помощна маса, отрупана с желета и сладоледи, като по този начин избегна натрапчивия интерес на дебнещите майки.
3
Страйк бе събуден рано сутринта в неделя от звъненето на мобилния си телефон, който се зареждаше на пода до походното легло. Обаждаше се Бристоу. Звучеше напрегнато.
— Получих съобщението ти вчера, но мама е зле, а нямаме болногледачка за днес следобед. Алисън ще дойде да ми прави компания. Може да се видим утре в обедната ми почивка, ако си свободен. Има ли някакво развитие? — с надежда попита той.
— Известно — отвърна предпазливо Страйк. — Слушай, къде е лаптопът на сестра ти?
— Тук, в апартамента на мама. Защо?
— Имаш ли нещо против да го погледна?