— Смятахте Лула за неблагодарна, така ли?
— Не е нужно да записвате това. Или тези бележки са предназначени за някой долнопробен таблоид?
Страйк се заинтригува от това как Ландри напълно изостави престорената си вежливост, с която се бе появил на масата. Пристигна келнерката с поръчаното ястие. Той не й благодари, а мълчаливо и ядно наблюдаваше Страйк, докато тя се отдалечи. После каза:
— Ръчкате там, където можете да причините единствено вреда. Откровено казано, бях стъписан, като узнах какво е намислил Джон. Стъписан.
— Нима не е изразявал пред вас съмнения във версията за самоубийство?
— Беше в шок естествено, като всички нас, но не си спомням да е намеквал за убийство.
— Близки ли сте с племенника си, господин Ландри?
— Какво общо има това?
— Би могло да обясни защо не е споделил мислите си с вас.
— С Джон имаме изрядни служебни взаимоотношения.
— „Служебни взаимоотношения“?
— Да, господин Страйк, ние работим заедно. Дали сме неразделни в извънработно време? Не сме. Ала и двамата сме ангажирани с грижите за сестра ми — лейди Бристоу, майката на Джон — чиито дни вече са преброени. Разговорите ни извън службата обикновено са свързани с Ивет.
— Джон ми прави впечатление на предан син.
— Сега има само Ивет и това, че тя умира, не помага на душевното му състояние.
— Надали има само нея. Налице е и Алисън, нали?
— Не вярвам това да е особено сериозна връзка.
— Може би един от мотивите на Джон да ме наеме, е желанието да поднесе истината на майка си, преди тя да умре.
— Истината няма да помогне на Ивет. На никого не е приятно да установи, че трябва да жъне каквото си е посял.
Страйк не каза нищо. Както очакваше, адвокатът не устоя на изкушението да изясни думите си и само след миг той продължи:
— Ивет винаги е била майка орлица. Обожава дечицата — изрече го, сякаш това е някаква перверзия, която леко го отвращава. — От онези чудати жени е, дето биха народили двайсет деца, стига да се намери достатъчно плодовит мъж. Слава богу Алек беше стерилен… Или Джон не ви го е споменал?
— Уведоми ме, че сър Алек Бристоу не е негов биологичен баща, ако това имате предвид.
Ако е бил разочарован, че не е първият, поднесъл тази информация, то Ландри мигом се съвзе.
— Ивет и Алек осиновиха две момчета, но тя нямаше никаква представа как да се справя с тях. Чисто и просто невъзможна е като майка. Не умее да контролира и дисциплинира, глези прекомерно и категорично отказва да види истината под носа си. Не твърдя, че се дължи изцяло на нейното родителско влияние, кой знае какво е генетичното предразположение, но Джон беше мрънкало, лепка и позьор, а Чарли — напълно необуздан и в резултат…
Ландри рязко млъкна и по скулите му избиха червени петна.
— … в резултат падна с колелото си в каменоломна? — подсказа Страйк.
Изрече го, за да види реакцията на Ландри, и не беше разочарован. Остана с впечатлението за свиващ се тунел, за далечна затваряща се врата.
— Казано направо, точно така е. И беше малко късно после Ивет да крещи и напада Алек и да рухва в несвяст на пода. Ако бе упражнявала върху него поне мъничко контрол, момчето не би се опълчило на забраната. Аз бях там — с каменно лице съобщи Ландри. — Отидох да ги посетя през уикенда. Беше Великден. Бях отишъл да се разходя из селото и като се върнах, заварих всички да го търсят. Тръгнах право към каменната кариера. Просто си знаех. Имаше забрана да ходи на това място, значи беше там.
— Вие ли намерихте тялото му?
— Да, аз.
— Трябва да е било ужасно за вас.
— Да — отвърна Ландри, — беше.
— Сестра ви и сър Алек са осиновили Лула след смъртта на Чарли, нали?
— И това беше може би най-голямата глупост, на която Алек Бристоу се съгласи — отсече Ландри. — Ивет вече бе доказала, че е катастрофална майка. Надали щеше да се справи по-добре в състояние на неудържима скръб. То се знае, винаги бе искала дъщеря, момиченце, което да облича в розово, и Алек реши, че това ще я направи щастлива. Неизменно даваше на Ивет каквото поискаше. Бе запленен от нея в мига, когато тя постъпи на работа при него като машинописка, а той беше още лишен от лустро жител на Ийст Енд. Ивет открай време я влече по̀ първобитното.