Выбрать главу

Страйк премести тежестта от протезата си — разходката през парка не беше помогнала за болката в крака му, сега тя бе тъпа и непрестанна.

— Да повървим пеша на връщане — предложи Бристоу, когато приключиха с храненето. — Малко чист въздух ще ми дойде добре.

Бристоу избра най-прекия път, който включваше придвижване през тревни площи; Страйк не би минал оттам сам, тъй като това ходене изискваше повече енергия, отколкото по асфалтова настилка. Когато стигнаха до мемориалния фонтан на Даяна, принцесата на Уелс, който шушнеше и звънтеше по протежението на дългия си канал от корнуолски гранит, Бристоу внезапно съобщи сякаш в отговор на въпрос, който Страйк беше задал:

— Тони никога не ме е харесвал. Предпочиташе Чарли. Хората казваха, че Чарли много прилича на Тони като момче.

— Не бих казал, че говореше много ласкаво за Чарли преди пристигането ти, а и към Лула не показа особена търпимост.

— Изложи ли ти схващанията си за наследствеността?

— Чрез подразбиране.

— Обикновено не се свени да ги изразява директно. Това създаде допълнителна връзка между мен и Лула, фактът, че Тони ни смяташе за безпородни. За Лула беше по-зле; моите биологични родители поне трябва да са били бели. Тони не може да бъде наречен широкомислещ. Миналата година при нас дойде стажантка пакистанка. По-добра не бяхме имали, но Тони я прогони.

— Какво те накара да работиш при него?

— Направиха ми добро предложение. Семейна фирма е, дядо ми я е основал. Не че това беше стимул. Никой не би искал да бъде обвинен, че е подпомогнат по роднинска линия. Но е една от най-престижните фирми по семейно право в Лондон и майка ми беше щастлива, че тръгвам по стъпките на баща й. Отправи ли нападки срещу татко?

— Не бих казал. Намекна, че сър Алек е раздал подкупи тук-там, за да получат Лула.

— Нима? — Бристоу изглеждаше изненадан. — Мисля, че това не е истина. Лула беше поета от социалните служби. Убеден съм, че бяха следвани обичайните процедури.

Настана кратко мълчание, след което Бристоу изрече плахо:

— Ти… не приличаш много на баща си.

За пръв път признаваше открито, че е прибегнал до Уикипедия при издирването на частни детективи.

— Сигурно с баща ти не сте… в смисъл… не използваш неговата фамилия.

На Страйк не му стана неприятно това любопитство от страна на човек, чиято фамилна история бе не по-малко необичайна и плод на случайността от неговата собствена.

— Никога не съм я използвал — каза той. — Аз съм извънбрачна злополука, струвала на Джони една съпруга и няколко милиона лири издръжка. Не сме близки.

— Уважавам те, задето сам си проправяш път в живота — каза Бристоу. — Задето не разчиташ на него. — И когато Страйк не отговори, той добави притеснено: — Дано не възразяваш, че казах на Танзи кой е баща ти. Това помогна да получа съгласието й за разговор с теб. Тя се впечатлява от знаменитости.

— Всички средства са приемливи, когато трябва да се осигурят показания от свидетел — отбеляза Страйк. — Казваш, че Лула не е харесвала Тони и все пак е взела фамилията му за професионалната си изява.

— О, не, тя избра Ландри, защото това беше моминската фамилия на мама, няма нищо общо с Тони. Мама беше очарована. Мисля, че имаше друг модел с фамилия Бристоу. Лула обичаше да изпъква.

Проправяха си път между велосипедисти и хора, излезли да си правят пикник по пейките, разхождащи кучета или пързалящи се с летни кънки. Страйк се опитваше да прикрие увеличаващата се неравномерност на своя ход.

— Не вярвам Тони да е обичал някого в живота си — внезапно изрече Бристоу, когато се дръпнаха, за да пропуснат дете с каска, олюляващо се на скейтборд. — Докато майка ми е човек, изпълнен с любов. Обичаше много и трите си деца и понякога си мисля, че на Тони това не му харесваше. Не знам защо. Такъв си е по природа. След като Чарли умря, между него и родителите ми настъпи разрив. Не биваше да знам какво се говори, но чух достатъчно. Той направо обвини мама, че инцидентът с Чарли е станал по нейна вина, че над Чарли не е упражняван достатъчен контрол. Баща ми изхвърли Тони от къщата. Мама и Тони се помириха едва след смъртта на татко.

За облекчение на Страйк вече бяха стигнали до Екзибишън Роуд и куцането му стана по-незабележимо.