Като прескочи телата, откри, че вътре цари мрак с изключение на сиянието на няколко паднали фенера, чиято немощна светлина озаряваше още трупове и размазана по стените кръв. Вейлин се втурна по широкия коридор, привлечен от познатите звуци на битката: крясъци и викове, смесващи се със звъна на стомана.
Когато се приближи до една разбита двукрила врата, едно тяло в черно внезапно рипна и се завъртя към него с извит меч в ръка. Той се приведе под удара и посече крака на убиеца. Мъжът реагира с впечатляваща бързина, явно недосегаем за болката в раната, и се завъртя пак, замахвайки бързо нагоре към слабините на Вейлин. Той отстъпи извън обсега на меча, вече изнесъл своя назад за ответен удар към лицето на мъжа, което се оказа ненужно, защото окървавеният връх на меча на Норта щръкна под брадичката на убиеца.
— Трудни копеленца са, а? — рече той, като измъкна меча си и остави трупа да падне.
Вейлин изрита от пътя си останките от вратата и влезе в голяма трапезария, където се водеше яростна битка сред хаос от преобърнати маси и мъртви или умиращи мъже. Червените разузнавачи се бяха събрали в накъсана, но здрава линия, а до тях бе далеч по-зле организираната група на войниците от гарнизона. Общо наброяваха петдесетина души, но се биеха с близо два пъти по-многоброен противник. Вейлин видя Шо Цай в центъра на Червените разузнавачи: крещеше заповеди с окървавен меч в ръка, който не спираше да свисти със смъртоносна точност, докато отбиваше непрестанните атаки. До него стоеше Семон и мушкаше трескаво с едно от двуметровите копия, предпочитани от далекозападните войници. Цай Лин бе по-наблизо, в края на формацията, където, изглежда, се бе струпал врагът. Дай-ло се биеше с двама убийци едновременно и бронята му бе обляна в кръв, макар че ако се съдеше по ловкостта и бързината на движенията му, Вейлин се съмняваше, че е ранен.
Докато Вейлин скъси разстоянието помежду им, дай-ло вече бе видял сметката на единия убиец и бе осакатил другия, който стоеше на колене и с безмълвен шок гледаше кръвта, швиртяща от чуканчето на китката му. Но се съвзе сякаш неестествено бързо, надигна се отново на крака и измъкна нож, който се приготви да метне към Цай Лин, обърнал се вече към нови трима неприятели.
Вейлин посече едноръкия, преди да е успял да хвърли ножа, изрита трупа настрани и застана отляво на Цай Лин. Тримата пред тях поспряха за момент и Вейлин почувства общото им неизречено решение, преди да се хвърлят вкупом напред. Той избегна едно мушкане и замахна с меча си към очите на убиеца, като последва това с юмручен удар в гърдите му, когато онзи вдигна ръка да парира меча. Бе прецизно насочен удар в гръдната кост, който можеше да прати човек в безсъзнание, ако бъде нанесен достатъчно силно. Този обаче остана зашеметен само за миг и изсумтя силно, преди да приклекне и да се хвърли напред, хванал с две ръце меча и насочил го към корема на Вейлин. Вейлин отстъпи встрани и се завъртя на едно коляно, готов да посече към краката на убиеца, но преди да го направи, копието на Алум се заби в корема му. Мъжът залитна, а ловецът измъкна копието, хвана го по-добре и нанесе смъртоносен удар в шията му с такава сила, че разсече врага си от ларинкса до гръбнака.
Мореската изблъска с рамо падащия труп и копието му мушна отново, този път в бедрото на единия от мъжете срещу Цай Лин. Дай-ло се възползва максимално от това разсейване, пристъпи напред и замахна с меча си в плавна дъга, която сряза гърлата и на двамата нападатели.
— Строй се в линия! — извика Цай Лин към близка групичка войници от гарнизона, които бяха заети да кълцат един частично разчленен труп. — Ако благоволите да пазите лявата ми страна, почитаеми господине… — обърна се дай-ло към Алум, който явно не го чу, защото се хвърли сред убийците, като въртеше копието си наляво и надясно.
— Не мисля, че той си пада особено по тактиката — отбеляза Норта. Вдигна меча си, кимна към вече бясното меле и повдигна вежда. — Ще се включим ли?
Вейлин кимна и двамата се хвърлиха след Алум. Както Вейлин бе забелязвал и преди в моменти като този, колкото по-разгорещена ставаше битката, толкова повече сякаш се забавяше времето. Звуците и усещанията изчезнаха, когато умът и тялото му се съсредоточиха върху нуждата да убива и да оцелее. Двамата с Норта се движеха заедно, както се бяха учили да го правят преди толкова много години, опрели гръб в гръб, а мечовете им разсичаха плът и кости с непрестанни вихрени удари, докато се виеха в смъртоносен танц през разстроените редици на убийците.