— Както вече ви обясних — каза Шо Цай. — Обясних ви също, че сега титлата губернатор и всичките ѝ отговорности лягат върху вас.
— Върху мен? — Нешим задъвка крайчето на кърпичката, която някак си се бе озовала в устата му. — Наистина ли?
— Да, губернаторе. — Капитанът скръцна със зъби и се насили да се усмихне. После потъна в очакващо мълчание, което Нешим, изглежда, нямаше желание да запълва, а вместо това продължаваше да дъвче втрещено кърпичката си.
— Може би — намеси се Вейлин — на губернатора ще му е по-лесно да формулира заповедите си, ако получи пълна картина на настоящата ситуация. — Той знаеше, че подобна намеса вероятно представлява грубо нарушение на етикета, но всеки час, прекаран в този град, означаваше, че Шерин ще се отдалечава все повече от обсега му. Тази сутрин Ам Лин му бе съобщил, че в песента му се е появила слаба, но доловима предупредителна нотка.
— Тя продължава да се движи на север, братко — бе казал каменоделецът. — Но опасността, която я грози, расте от ден на ден.
Леко раздразнение пробяга по лицето на Шо Цай, преди той да въздъхне и да се обърне към другия човек в стаята — мъж с простовати черти, облечен в желязносивата броня на местните войници.
— Подкомандир Дешай — каза Шо Цай и направи поклона, който се изискваше от офицер, обръщащ се към по-висшестоящ. — Доколкото разбирам, сега отбраната на града е във ваши ръце. Може би имате да докладвате нещо на губернатора?
Дешай кимна сковано и Вейлин различи у него степен на разбиране, която далеч надхвърляше новопридобития му чин. Един подкомандир беше по-висш от капитан, но този капитан имаше благоразположението на Търговския крал.
— Снощи загубихме над сто души — каза Дешай на губернатора. — Повече от половината от тях бяха офицери и старши сержанти. Останалите бяха предимно умели стрелци и инженери. Освен това бяха нанесени щети на главния шлюз, където каналът се свързва с Черната вена, което означава, че ще ни е трудно да придвижваме товари с нормална бързина, докато не бъде поправен.
— Което ще отнеме по-дълго от обичайното, защото сме загубили толкова много инженери — отбеляза замислено Шо Цай и потърка наболата четина по брадичката си. Тази сутрин за първи път от началото на пътуването Вейлин го виждаше небръснат. — Офицери, сержанти, инженери, гарнизонният командир и най-способните администратори в града. Явно този удар е бил замислян отдавна.
— И нанесен твърде рано — напомни му Вейлин. — Което означава, че може би ще има достатъчно време тези способни господа да оправят нещата, докато ние продължим жизненоважната си мисия.
Шо Цай се намръщи на натъртения му тон, но явно необходимостта да се забави тук дразнеше и него.
— Какви съобщения са били пратени? — попита той Нешим, който пребледня при този въпрос.
— Съобщения ли? — измънка той и при тези думи кърпичката най-после излезе измежду зъбите му.
— Да, губернаторе, съобщения — повтори Шо Цай. — Предупредителни съобщения до другите крепости в района. Съобщения до съседните префектури. Съобщения до Търговския крал.
Нешим зяпа известно време капитана, преди да събере трошица вътрешна решимост.
— Аз, ъъъ… — Той се прокашля. — Ще се погрижа за това незабавно. Макар че може би ще се нуждая от малко помощ с официалната формулировка. За тези неща винаги се грижеше Хушан… — Гласът на Нешим заглъхна, сякаш самото споменаване на името на изменника можеше да предизвика някакво неодобрение. Шо Цай обаче не му обърна внимание.
— С радост ще ви помогна — каза той. — Но нашият почитаем гост — кимна към Вейлин — с право ми напомня за неотложността на нашата мисия. Ще поведа отряда си на север още преди денят да е свършил и ще се върна колкото може по-скоро. Когато това стане, надявам се да мога да пратя съобщение до Търговския крал, за да го уведомя за активните ви приготовления за посрещане на предстоящата атака. Подкомандир Дешай, препоръчвам ви да пренебрегнете забраната на предишния губернатор за свикването на доброволчески отряди и да започнете час по-скоро да набирате и обучавате хора.
Върху простоватото лице на подкомандира личеше предпазливост, която явно надви всяко възмущение от явната повелителност в тона на Шо Цай.
— С радост приемам препоръката ви, капитане — каза той.
— Отлично. — Шо Цай се приближи до Вейлин и заговори на езика на Кралството: — Няма да си губя времето с тези глупаци повече от необходимото. Пригответе хората си за тръгване и предайте на дай-ло да събере Червените разузнавачи. Ранените ще трябва да бъдат оставени тук. Каменоделецът ще язди начело на колоната отсега, докато ги намерим.