Вейлин измъкна един метателен нож и го запрати към най-близкия сталхаст, целейки се в лицето му. Рефлексите на мъжа се оказаха бързи и той успя да дръпне глава встрани, така че ножът отскочи от железния му шлем, но това го разсея достатъчно, за да може Норта да се приближи и да го съсече с два добре насочени удара на меча си. Алум го следваше по петите и щом навлезе сред сталхастите, скочи от седлото, превъртя се във въздуха и когато стъпи на земята, от копието му пръскаше кръв.
После пристигнаха Разузнавачите в плътна атакуваща маса и почнаха да посичат оставащите сталхасти сред буря от размахани мечове и гърмящи копита. Отдадоха се на клането с видима мрачна наслада. Малцината оцелели сталхасти, които все още напразно се опитваха да се бият въпреки безнадеждното съотношение на силите, паднаха покосени от залп арбалетни стрели, след което Разузнавачите слязоха от конете и извадиха камите си, за да довършат ранените.
Вейлин извърна коня си от грозната гледка, прибра меча в ножницата и подкара към двете фигури, които още седяха на понитата си недалеч мястото на битката.
Жената с дългия бял шал го удостои със сдържана приветствена усмивка. Той дръпна юздите и слезе, за да ѝ се поклони, което тя прие с леко кимване. Приказките за красотата ѝ явно не бяха преувеличени, макар че в чертите ѝ имаше топла жизненост, много различна от кукленската маска на третата жена на губернатор Хушан. Вейлин обаче ѝ хвърли само бегъл поглед, преди да го насочи към жената до нея.
„Почти не се е променила“, помисли си, попивайки гледката пред себе си. Същите тъмни очи, черните къдрици на косата ѝ, вързана на спретната практична конска опашка. Същото гневно мръщене, което говореше за дълбок и нежелан укор.
— Ох — въздъхна Шерин с безгранична досада. — Махай се. Всичко разваляш.
19.
Вейлин откри, че езикът му не може да оформи думи, докато тя продължаваше да се взира в него. Укорът в погледа ѝ го нараняваше дълбоко.
— Аз… — започна той и гласът му се запъна. После опита пак: — Аз мислех, че имаш нужда от помощ…
— Значи грешно са те уведомили. — Погледът ѝ малко омекна, когато се премести към Шо Цай, който тъкмо спираше наблизо. Той слезе от коня и закрачи напред, за да се поклони дълбоко и почтително на Нефритената принцеса.
— Небесна благословийо — каза, преди да се поклони и на Шерин. — Добра жено Унса. Идвам по заръка на Търговския крал…
— Сигурна съм, че е така — прекъсна го Шерин и Вейлин видя как капитанът също се запъна. Видя също как изражението на Шерин омекна още повече, когато забеляза каква болка предизвиква тонът ѝ. — Твоята загриженост ме ласкае, както винаги — каза тя, смъкна се от седлото на понито си и се приближи да му стисне ръката. — Но не биваше да идваш.
— Как можех да не дойда?
Щом видя как погледите им се срещнаха, Вейлин се почувства като последен глупак. „Прекосих половината свят, за да спасявам жена, която вече не ме познава“, помисли си. Зачуди се дали това не е последното жилване на Пратеника, една последна грозна шега, преди да потъне в небитието. Погледът на Вейлин се плъзна от ръката на Шерин, сплетена с тази на Шо Цай, към взаимната обич, която видя да грее в очите им. „Тя е права; грешно са ме уведомили. Той е искал да видя това.“
Ето защо бе благодарен за разсейването, когато Нефритената принцеса се засмя и скочи от седлото, плесна с ръце и заподскача в момичешка радост, щом Ерлин се приближи с коня си през касапницата от избити сталхасти.
— Млади скиталецо — поздрави го тя, докато слизаше, прегърна го през кръста и се притисна към него. — Дошъл си да ме видиш пак, а са минали едва две десетилетия!
Ерлин трепна от силата на прегръдката ѝ, преди да се засмее и нежно да я отдели от себе си.
— Внимавай — каза той. — Вече не съм толкова млад.
— О. — Принцесата вдигна ръка да подръпне посивялата му коса и пръстите ѝ се плъзнаха по бръчките на лицето му. — Как така?
— Дълга история. — Усмивката му се превърна в загрижено мръщене. — Ами ти? Казаха, че може би си болна.
— Просто дребна хитрина. — Тя сви рамене и се изкикоти. — Трябваше да потегля на приключение с новата си приятелка.
— Дай-шин! — Вейлин се обърна при гласа на Цай Лин и го видя да сочи към източния хоризонт. Като присви очи, успя да различи силуета на самотен ездач, който след миг изчезна.
— Отива да разкаже на приятелите си всичко за нас, предполагам — подхвърли Норта. Избърса меча си с един парцал, преди да го пъхне в ножницата на гърба си. — Сестро — добави и кимна на Шерин. — Радвам се да те видя отново.