На Шерин ѝ отне малко време, преди челото ѝ да се набръчка в знак на разпознаване.
— Братко Норта. Днес явно съм навестена не от един, а от два призрака. Ти не трябваше ли да си мъртъв?
Норта разпери ръце.
— Това недоразумение отдавна го изгладихме.
— Ти отсече ръката на Военачалника, доколкото си спомням.
— Така е, а по-късно служих под негово командване в Освободителната война. Светът е пълен с противоречия, не смяташ ли?
— Да, противоречия — съгласи се Шерин и хвърли още един поглед към Вейлин. — А също и лъжи.
— По конете, ако обичате, почитаеми дами — обади се Шо Цай, готвейки се да се метне отново на седлото. — Онзи разузнавач ще бърза да отнесе вестта за нашето присъствие на клана си. До мръкване трябва да сме на много мили на юг.
— Имаш разрешението ми да си тръгнеш — каза му Шерин. — Що се отнася до мен и принцесата…
— Ще яхнете конете и ще препуснете! — сопна се Шо Цай. Позата на раменете му издаваше, че грубостта му е неохотна, но не би се срамувал от нея. — Иначе ще заповядам да ви вържат за седлата.
— Не сме дошли тук по някаква смахната прищявка — отвърна троснато Шерин. — Мисията ни е изключително важна.
— И каква точно е тя? — попита Вейлин и видя как Шерин се обърна ядосано към Нефритената принцеса. Прастарата жена се усмихна със стиснати устни и поклати лекичко глава, което, изглежда, бе достатъчно, за да накара Шерин да си задържи езика зад зъбите.
— Нямаме време за това. — Капитанът се метна на седлото. — Можете да ни обясните, когато се настаним на лагер. — Взря се отгоре към нея, срещайки предизвикателния ѝ поглед с непреклонна решимост. — А сега, почитаема Небесна благодат, моля качете се на коня си и ме последвайте.
Стигнаха до речния бряг по здрач. Шо Цай настояваше да продължават, докато слънцето почти не се скри зад равната линия на хоризонта. Той организира още по-тесен периметър от предната нощ и буквално половината отряд стоеше на пост с приготвени арбалети. На Цай Лин бе възложено да наблюдава зорко реката.
— Спирай всички минаващи лодки — каза капитанът. — Ще качим жените и чужденците на борда, а после ще отведем сталхастите надалеч, докато те стигнат благополучно до Кешин-Хо.
Когато дай-ло кимна и се отдалечи бързо към речния бряг, Вейлин забеляза как погледът на Нефритената принцеса го проследи. Очите ѝ бяха присвити в изкусна преценка, която бе в разрез с почти детинското поведение, което бе показала досега. Той я видя как се приближи до Шо Цай и му зададе някакъв въпрос — прекалено тихо, та Вейлин да я чуе. В ответното кимване на капитана имаше ясно доловима предпазливост, но принцесата изглеждаше доволна, топлата усмивка се върна на устните ѝ и тя докосна бронираната предмишница на Шо Цай. Този път Вейлин успя да долови думите ѝ:
— Той ти прави чест. Служителите на Храма са направили добър избор.
Шо Цай просто кимна отново и продължи със забраната да се пали какъвто и да било огън. По тази причина вечерята се състоеше от сухари и телешка пастърма. Нефритената принцеса и Ерлин цяла вечер водиха тих и весел разговор, който контрастираше със строгото и упорито мълчание на Шерин. Тя седеше срещу Вейлин и лунната светлина очертаваше силуета ѝ, но лицето ѝ бе неразличимо в мрака. Той обаче можеше да долови гнева ѝ и намери слабо утешение във факта, че той не е насочен изцяло към него. Шо Цай се бе опитал да я разпита за природата на нейната мисия, само за да получи рязък и висок отговор: „Вече няма значение“. Оттогава не беше казала нито дума.
— Това е по-лошо и от вечерята, която прекарах с мама, след като тя ме хвана с онова конярче — промърмори Елеса.
Вейлин чу откъм Шерин нещо, което би могло да е смях, макар и съвсем тихичък.
— Кумбраелски акцент — отбеляза тя. — Изминала си дълго пътешествие за годините си.
— Вуйчо ми имаше нужда от мен — отвърна Елеса.
Лицето на Шерин се извъртя към Вейлин, после се върна обратно към нея.
— Вуйчо?
— Е, не точно по кръв. Двамата с мама спечелиха войната заедно.
— Не и без помощта на още няколко хиляди души, скъпа — изтъкна Норта.
— Да. — Гласът на Шерин бе тих, но Вейлин долови горчивото примирение в него. — Чух, че Кралството е изстрадало още една война.
— Тази беше необходима — каза Норта. — Бъди сигурна в това.
Настъпи пауза и главата на Шерин се наведе леко.
— Аспект Елера… тя добре ли е?
— Беше, когато я видях за последно. Но оттогава мина доста време. — Норта се обърна към Вейлин. — Ти трябва да знаеш по-добре от мен, братко.
— Получих писмо от нея малко преди да отплаваме — каза Вейлин. — Тя ми пише всеки месец, за да ме държи в течение за състоянието на сестра ми. Аспект Елера продължава да оглавява Петия орден, който се е разраснал и е добил по-голяма важност под патронажа на кралицата. В последно време в Кралството няма нито едно село без лечебница.