— Лирна. — Вейлин почувства усмивката в гласа на Шерин. — Тук я наричат Огнената кралица. Жената, която познавах, не искаше нищо друго, освен да чете, да пише и да се грижи за градината си. Изглежда, войната променя всички ни.
„Тя не се е променила — помисли си Вейлин. — Когато ти я познаваше, тя просто чакаше.“ Но не си направи труда да го каже на глас. Шерин открай време имаше склонност да вижда най-доброто у хората.
— Кейнис умря, докато я спасяваше — каза той. — По онова време той вече беше аспект на Седмия орден.
— Седмият орден? Искаш да кажеш, че той наистина е съществувал?
— И все още съществува. Цял Орден на вярата, посветен на изучаването на Мрачното, който вече се признава открито от Короната, след като е прекарал векове в сенките. Кралството се промени много.
— Във всеки случай трябва да е доста по-мирно, щом кралицата ти е позволила да тръгнеш на тази своя дръзка мисия.
Саркастичният ѝ тон разпали слаба топлина в гърдите му. Беше забравил колко лесно може тя да го засегне.
— Не ми е разрешила нищо — каза той. — Дойдох тук по собствено желание, както и моите спътници.
— С изключение на Семон — отбеляза Елеса, без да спира да дъвче хапка телешко. — Той по-рано беше бандит, но сега е слуга на Алум — обясни тя на Шерин. — Вуйчо го пощади, когато обеси другарите му. Е, всъщност някои от тях бяха обезглавени…
— Елеса — обади се Вейлин, за да спре словесния ѝ поток.
— Така значи. — Лицето на Шерин отново се извърна към него. — Кралството се е променило много, но не и ти.
— Много неща се случиха — каза той. — И имам много, за което да се извинявам…
— Не ти искам извиненията, Вейлин. Искам да се върнеш в своята кула и да ме оставиш на мира.
Тя стана и се отдалечи, слабичка сянка в мрака. Той я гледаше как отиде до мястото, където Нефритената принцеса седеше и разговаряше тихо с Ерлин. Двете си размениха няколко кратки реплики, преди Шерин да изчезне напълно в мрака.
— Капитане! — извика принцесата със звънлив от ентусиазъм глас, като се надигна и плесна с ръце. — Съберете хората си. В отплата за храбрата им служба искам да им изпея песен.
— Песен ли, господарке? — попита Шо Цай и тонът му издаваше пълно объркване. — Не мисля…
— Аз обаче мисля! — прекъсна го тя със смях. — А не забравяй, че аз говоря от името на Небесата. — Плесна отново с ръце и му се закани с пръст. — Хайде, по-бързо.
Шо Цай се поколеба още миг, преди да повика сержанта си. Червените разузнавачи надлежно бяха събрани в още по-тесен периметър. На половината им бе заповядано да стоят обърнати към Степта, докато всички останали зяпаха Нефритената принцеса в жадно очакване да чуят песента, благословена от Небесата.
— Изглеждат като богомолци в катедрала — прошепна Елеса.
— Защото са точно такива — отвърна Вейлин също шепнешком. — Тихо. Подозирам, че ти предстои да чуеш нещо много специално.
Видя как Нефритената принцеса прокара ръка през оредяващата коса на Ерлин. Не можеше да види усмивката ѝ в мрака, но обичта и тъгата в гласа ѝ бяха непогрешими.
— Беше наистина чудесно да те видя още веднъж, млади скиталецо — каза тя и се наведе да лепне една целувка на бузата му. После се изправи, пое си дъх и изпя първата нота, и в миг светът потъна в пълна чернота.
Събуди се призори и откри, че Шерин го гледа отвисоко с нетърпеливо мръщене.
— Тя казва, че си нужен — каза му безизразно и побутна с крак лежащия до него меч. — А също и това, както изглежда. Взимай го и да вървим.
Вейлин премигна и стана. Огледа лагера и видя, че е заобиколен от спящи хора. Ефрейтор Вей лежеше, отпуснал глава на нагръдника на сержанта си, и хъркаше силно в утринния въздух с доволна усмивка на обезобразените си устни. Единственото изключение беше Ам Лин. Той се усмихна мрачно, когато Шерин го прегърна.
— Моля те — каза тя, като се отдръпна от него и премигна с влажните си очи, — махай се оттук. Върви при жена си. Достатъчно дълго се грижи за мен.
— Истинското приятелство е рядко — отвърна той. — И не се изоставя лесно. Знаеш, че трябваше да дойда.
Шерин избърса очи и кимна, после го прегърна силно за последен път, преди да се извърне и да закрачи към мястото, където Нефритената принцеса стоеше и държеше юздите на понитата им.