Принцесата моментално се отпусна в небрежна поза на една от кушетките и махна с ръка към двамата, които вече бяха в палатката.
— Аз ще пия чай, благодаря.
Двамата, мъж и жена от далекозападен произход, се спогледаха, преди да се обърнат към Луралин за указания.
— Това са Ереса и Вариж — каза тя. — Те не са слуги. Ако желаете чай, ще намерите чайник и листенца в съседната палатка. Направете си го сами.
— Тя притежава Божествената кръв — обади се Ереса. Взираше се в принцесата със силно мръщене, в което се смесваха подозрение и скрито благоговение. — Усещам го…
— Казах ви, че е силна — прекъсна я Луралин.
— Брат ти — продължи Ереса и мръщенето ѝ се изпълни със страх. — Той също ще го усети…
— Както се и очаква. Престани да се тревожиш. — Луралин погледна към Вейлин. — Имаме с какво да го разсеем. В края на краищата Крадеца на имена е тук.
— Защо това е толкова важно? — попита Шерин.
— Брат ми е ревнив по отношение на името си. А твоето пристигане — добави тя, обръщайки се към Вейлин, — го чакаме отдавна.
— Ти не ми каза за това — обърна се Шерин към Нефритената принцеса.
— Двама прочути воини, и двамата носещи името Мрачния меч. — Принцесата сви тънките си рамене. — Нима си мислиш, че това е просто незначително съвпадение?
— Ти каза, че предводителят на сталхастите трябвало само да чуе песента ти и всичко това ще свърши.
— Да, така казах. А за да я чуе, Крадеца на имена също трябва да е тук.
— Ти не… — Шерин млъкна и стрелна с предпазлив поглед Вейлин, преди да продължи. — Ти не каза, че ще го отведа до смъртта му.
— Не съм. Но трябва да призная, че съм изненадана, че ти пука. — Принцесата се изправи. — Знаеш ли, май ще се опитам да запаря малко чай. От последния ми опит минаха няколко века.
След което царствено се отправи към съседната палатка, оставяйки след себе си тежка тишина.
— Е — каза Вейлин на Луралин, — изглежда, си положила големи усилия да ни забъркаш в заговор срещу брат си. Това не е ли светотатство?
Ереса нададе тихо тревожно скимтене и посегна да стисне ръката на мъжа до себе си. Той я притегли по-наблизо, опря главата ѝ в гърдите си и зашепна тихи успокоителни думи.
— Щеше да е светотатство, ако го смятах за бог — каза Луралин. — Но сега е само ужасно предателство, което ще измъчва сърцето ми, докато съм жива.
Отвън се донесе внезапен рев — хиляди гласове изригнаха като един в буря от гръмотевични приветствия.
— Какво е това? — попита Шерин, принудена да надвиква продължаващия рев.
— Келбранд е завършил общуването си с Невидимите — рече Луралин. — Сега ще имаме два дни на пиршества, за да отпразнуваме великата си победа над южняците и да подготвим душите си за предстоящите завоевания.
После тръгна към изхода на палатката, следвана по петите от Ереса и Вариж.
— Ние сме необходими, за да пазим занаятчиите от прекалено възбудени празнуващи. — Спря, преди да излезе, и изгледа сериозно Вейлин и Шерин. — Брат ми скоро ще прати хора да ви заведат при него. Предлагам ви да използвате това време, за да изгладите всякакви разногласия помежду си. Лошо е да срещнеш края си с горчиво сърце.
— Чух, че си загубил жена си във войната.
Стояха пред палатката на Луралин и гледаха как празненството се вихри извън каменния кръг. Нощта вече бе паднала и сиянието на безброй огньове и факли играеше по зрелищната картина на буйно веселящи се сталхасти. Те се шляеха насам-натам в различна степен на разсъблеченост, пиеха обилно алкохол и пееха странно мелодичните си песни под звуците на барабани и пискливи гайди. През последния час бяха възникнали няколко сбивания, макар че нямаше оголени саби, и Вейлин забеляза как мъжете и жените, които допреди миг се нахвърляха едни върху други със свити юмруци, след малко танцуват заедно в щастлива забрава. Каквито и да бяха недостатъците им като народ, на сталхастите явно не им липсваше веселие.
— Разказите за великия поход на Огнената кралица се носят нашир и надлъж — продължи Шерин, когато Вейлин не отговори. — Макар че някои са толкова смахнати, че трудно мога да им повярвам. — Тя млъкна и на лицето ѝ бе изписана по-скоро тъга, отколкото обида, когато попита: — Коя беше тя?
— Казваше се Дарена Ал Мирна — отвърна той. — Първа съветничка на Северната кула, голяма любимка на Пределите и на сеорда сил.
— Дъщерята на предишния граничен лорд. Слушала съм доста неща за нея, когато ходих в Пределите. Говореше се много за добротата ѝ.