— Казах ти да докоснеш камъка.
24.
В Обединеното кралство дуелирането обикновено беше полуритуална дейност. Назначаваха се секунданти и се определяше точното място, време и вид на двубоя. Полагаха се големи усилия двете страни да са еднакво въоръжени и да не се радват на нечестни предимства, макар че преговорите за точните условия понякога се точеха с дни или седмици. В някои случаи тези обсъждания можеха да продължат толкова дълго, че едната или и двете страни да забравят за нанесената обида или да решат, че получаването на справедливо възмездие все пак не си струва да си рискуват живота. Оказа се, че сталхастите имат много по-кратък и прост подход към такива работи.
— Без правила — обясни Луралин. — Получаваш кон и оръжие. Той също. Биете се. Единият от вас умира.
Стояха до Шерин в края на лагера на скелда Кова и гледаха как пламъците поглъщат тялото на Нефритената принцеса. Келбранд бе дал разрешение за кратък погребален ритуал преди да започне дуелът. Шерин съобщи, че кремацията е често срещана сред хората в Далечния запад, и изказа силно нежелание останките на принцесата да бъдат заровени на това място. Затова Луралин накара своите занаятчии да натрупат дърва на висока клада, на чийто връх бе поставено дребничкото все още младолико тяло на древната жена, а после залято с масло и запалено.
— Тя ме излъга — каза намръщено Шерин, докато гледаше как издигащият се дим забулва облечения в коприна труп. — Но откривам, че не мога да я мразя.
— Не съм сигурен, че е излъгала — каза Вейлин и се обърна към Луралин. — Предполагам, че неговите следовници трябваше да се обърнат срещу него, след като чуят песента.
Луралин кимна, взираше се в пламъците.
— Двете с нея споделихме един Истински сън преди повече от година. Не знам как ме е намерила. Но тя ми предложи надежда — надежда да сложим край на това, преди да е започнало. Надежда, която живееше в песента ѝ.
— Истински сън?
— Ами… вие бихте го нарекли видение. Аз предпочитам да мисля за тях като за сънища, които крият истини за миналото или за бъдещето. Понякога… — Тя наведе глава и затвори очи. — Понякога това са кошмари.
— Значи затова си заговорничила срещу брат си. Видяла си бъдещето му.
— Да, и то бе по-лошо от всички мои страхове. Разбира се, като се събудих на другия ден, той разбра, че нещо се е променило. Затова аз му казах за Нефритената принцеса и желанието ѝ да му попее, като предана сестра, която предупреждава брат си за опасност. И му казах за лечителката и за връзката ѝ с теб. Нефритената принцеса щеше да я доведе при нас, а ти щеше да я последваш. Крадеца на имена в неговия обсег. Що се отнася до песента ѝ… „Нека дойде — каза той. — Аз обичам музиката.“ Положението му на бог го направи високомерен, кара го да си въобразява, че може да устои на всички заплахи. — Тя затвори очи и добави с горчива въздишка: — Може и да е прав.
Вейлин чу нетърпеливо сумтене и се огледа. Предишното безразличие на техните домакини внезапно бе преминало в зорко и внимателно оценяване. Те бяха заобиколени от дузина сталхастки стражи, едрият занаятчия с обвързващата дарба също стоеше наблизо. Ветеранът сталхаст с белезите в брадата отговаряше за ескорта и пристъпи напред да претегли меча на Вейлин с повдигната вежда. Явно Келбранд нямаше намерение да изпуска шанса да подсили легендата си.
— Недей — каза Шерин и посегна да хване ръката на Вейлин. Той я видя как се насили да срещне погледа му с пламнали от срам очи. Понечи да каже още нещо, после се запъна.
— Песента на принцесата беше трудна за слушане — каза Вейлин.
— Да — прошепна тя. — Всичко е заради мен. Моята гордост, моята глупост, моят гняв…
Тя млъкна, когато Вейлин вдигна ръка да я погали по бузата.
— Мисля, че аз притежавам от тези неща и за двама ни — каза той, а после се обърна към Луралин. — Всички ще са вперили очи в дуела. Вземи я и препуснете на юг към Кешин-Хо. Там ще намерите убежище.
Луралин нададе безнадежден, невесел смях.
— Вече никъде няма убежище. Не и от него.
Едно голямо парче земя зад лагера бе оградено с въже, за да осигури място за дуела. Намираше се в малка вдлъбнатина на иначе равната Степ, така че множеството зрители да имат добър изглед към ставащото. Ветеранът сталхаст поведе Вейлин през гъстата тълпа след стражите, които им пробиваха път с груба настоятелност. Ако се съдеше по жадната злоба, изписана на всяко лице, вестта за предполагаемото вероломство на Вейлин явно се бе разпространила. Мнозина мърмореха, докато той минаваше — предимно проклятия, ругатни или предпазни заклинания срещу еретичното му зло. Скоро този шум нарасна до грозно ръмжене, тълпата се развълнува още повече и една жена се хвърли напред да заплюе Вейлин в лицето. Ветеранът сталхаст бързо изтегли сабята си и я уби с удар, който я разсече от рамото до гръдната кост.