После той кресна нещо на внезапно смълчаното се множество и Вейлин чу сред гневния порой думи „местра-скелтир“, докато ветеранът сочеше предупредително с окървавеното си оръжие към тях. Другите стражи също до един изтеглиха сабите си и разстоянието между Вейлин и тълпата се увеличи с няколко крачки. Като се имаше предвид броят им, той се съмняваше, че ги спира страхът от стражите; думата на Мрачния меч ги обвързваше всички, а легендата му едва ли щеше да бъде подсилена, ако злодеят в историята бъдеше разкъсан от озверяла сган.
След като излезе от навалицата, той видя Дерка да го чака — тъпчеше с копита и тръскаше раздразнено глава. Занаятчията, който държеше юздите му, стоеше колкото се може по-далеч от жребеца, а на бузата му имаше прясна синина. Той бързо се отдалечи, когато Вейлин хвана юздите.
— Чек — каза ветеранът и хвърли меча на Вейлин в нозете му. Погледна през рамо към конния воин на петдесетина метра оттам и хвърли тънка усмивка на Вейлин, преди да се отдалечи с тежки стъпки.
— Нямаш търпение, а? — попита Вейлин Дерка и получи в отговор пръхтене и дъжд от слюнка. — В такъв случай съжалявам, че ще те разочаровам. — Вейлин пусна юздите. — Аз винаги се бия по-добре пеша.
Взе меча, направи няколко крачки напред, изтегли острието и захвърли ножницата. Огледа тълпата, докато не видя Келбранд, застанал сред фанатичната си котерия от последователи на една издигната платформа в края на импровизираната арена. Бе очаквал повече речи, повече праведно заклеймяване на наемния убиец на Огнената кралица. Но такива нямаше, местра-скелтирът стоеше със скръстени ръце и гледаше Вейлин с изражение на тържествена правота.
Вейлин спря, опря острието на меча на рамото си и загледа конния воин с мълчаливо очакване. Обвар остана неподвижен за момент и тежките му вежди се сключиха в озадачено мръщене. Той не носеше броня, само свободен жакет от черен памук, и държеше сабя с широко острие. Изсумтя, пришпори коня си в тръс и спря на десетина крачки от Вейлин.
— Да не мислиш, че няма да те прегазя? — попита той Вейлин. — Да не мислиш, че имам някакъв интерес да устройвам зрелище за тези безполезни шибаняци? — Кимна към тълпата. — Колкото по-бързо те убия, толкова по-бързо ще потеглим към Търговските кралства — това, което съм искал през целия си живот…
— Какво ти показа песента? — прекъсна го Вейлин.
Обвар затвори уста и гърлото му се изду, когато преглътна следващите си думи. Вейлин подозираше, че може би за първи път в живота си мъжът е изпитал истински страх, но не от битка.
— На мен тя ми разкри много истини — продължи Вейлин. — Истини, които не исках да чуя…
— Млъквай — промърмори Обвар и объркването му бързо се превърна в гняв.
— Такава бе нейната дарба — каза Вейлин. — Тя измина целия този път, знаейки, че това ще ѝ струва живота, само за да разкрие истината на твоя народ.
Пръстите на Обвар стиснаха дръжката на сабята още по-здраво и конят му изцвили пронизително в очакване.
— Млъквай — повтори той през стиснати зъби.
— Той не е бог. — Вейлин посочи към Келбранд с палец. — Ти не си част от божествена мисия. Всички кланета, които си извършил, не струват пукната пара. Ти си убиец, който служи на лъжец…
— Млъкни!
Обвар заби пети в ребрата на жребеца и го пришпори в галоп. Изпод копитата хвърчаха буци пръст, докато се приближаваше, приведен ниско в седлото, оголил зъби и изнесъл сабята си назад за замах. Бе опитен ездач и боец, но яростта го правеше непредпазлив, атаката му бе прекалено бърза, за да позволи смяна на курса, когато Вейлин се хвърли настрани, претърколи се на колене и замахна с меча си към задния крак на коня. Животното успя да кривне малко, преди острието да го улучи, затова то не разсече крайника, но все пак остави достатъчно тежка рана, за да го накара да залитне паникьосано. Жребецът се завъртя, като цвилеше и риташе, преди да рухне. Вейлин се втурна към мятащото се животно, прескочи го с високо вдигнат меч и го стовари с достатъчно сила, за да разсече гръдния кош на Обвар.
Острието от звездно сребро проблесна и издаде почти музикален звън, когато срещна сабята на Обвар. Той бе на едно коляно, претърколил се встрани от мятащия се кон, и се взираше нагоре към Вейлин през кръстосаните остриета.