— Убийте ги — викна той и махна на сталхастите да тръгнат напред. — А после претърсете това място…
Тътен и повей на горещ въздух заглушиха думите му. Вейлин се завъртя и видя огнено кълбо да избухва сред група сталхасти. Те паднаха и се загърчиха в пламъците с писъци. Друго огнено кълбо полетя към Бабукир, но той дръпна коня си встрани навреме, за да го избегне. Сталхастите зад него обаче не успяха и обвити в пламъци, се замятаха в луд танц.
Вейлин видя Килен и Джила да настъпват откъм горния край на селото, вървяха в крак и пращаха огнени кълба в редиците на сталхастите. Дрека, фанатичната Надарена, пришпори коня си напред, вдигнала ръце, от носа и очите ѝ потече алена кръв. Свиреп невидим камшик откъсна близнаците от земята, обви ги в малка вихрушка и ги завъртя. Нещо бръмна във въздуха до ухото на Вейлин и той се дръпна настрани и приклекна, но стрелата не бе предназначена за него. Улучи Дрека в корема и тя се преви и падна от седлото, а миг по-късно вихрушката, грабнала близнаците, замря заедно със спирането на сърцето ѝ.
— Жалко — отбеляза Джукар, като се появи от порутената кочина с лък в ръка. — Винаги ми се е струвало, че си пада по мен.
— Ела — каза Вейлин и се втурна да помогне на Ереса да стане. Двамата с Джукар я понесоха нагоре по склона към конете. Килен и Джила отново бяха на крака и удържаха сталхастите с огнените си кълба. Ако се съдеше по бледността на близнаците и кръвта, стичаща се по лицата им, Вейлин се съмняваше, че ще имат сили да издържат още дълго.
— Вървете към конете — викна той. — Направихте достатъчно.
Те побягнаха покрай димящите останки на двуетажната къща към въжето, с което бяха оградили конете, а после спряха при вида на конни воини на върха на хълма. „Били са достатъчно умни, за да пратят една група в обход“, помисли си Вейлин и неохотното му уважение към тактическите умения на Бабукир нарасна още повече. Той прецени броя на ездачите на четирийсетина — прекалено много, за да имат надежда да си пробият път през тях, във всеки случай не и без помощта на Надарените, но един поглед към близнаците му показа, че те са близо до припадъка.
— Можем поне да се опитаме — каза Джила, прочела неизречения въпрос върху лицето му. Тя и брат ѝ се изкачиха със залитане малко по-нагоре по склона, като се подкрепяха един друг, и вдигнаха ръце. Ездачите горе сякаш взеха това за някакъв вид сигнал, защото веднага пришпориха конете си за атака и се понесоха надолу по склона в два отряда, с тесен клин отпред. Вейлин тъкмо се канеше да се втурне към Дерка с надеждата да го яхне навреме, за да нападне атакуващите във фланг, но спря, когато те се приближиха и успя да различи цвета на броните им.
— Недейте! — извика той и се втурна да застане пред близнаците, преди те да са освободили огъня си. — Това са приятели.
Издърпа ги настрани, докато първите Червени разузнавачи прелитаха покрай тях. Позна в авангарда ефрейтор Вей и Цай Лин, следвани по петите от Шо Цай, Алум и Норта. Брат му се ухили и вдигна меча си за поздрав, докато минаваше.
Предната редица на Червените разузнавачи срещна сталхастите челно, прегази пешаците и разкъса строя на кавалерията, разделяйки вече изтощената и опърлена бойна част на две. В центъра на селото се заформи грозно меле и по-задните Разузнавачи се разделиха на две крила, които извиха наляво и надясно, за да засилят сталхастите с дъжд от арбалетни стрели, преди да връхлетят върху тях.
— Липсвах ли ти, вуйчо?
Елеса се появи до него и почти изпъшка последната дума, докато пускаше стрела към купа от мятащи се ездачи. Той можеше да я укори за безразсъдството ѝ, ако не бе сигурен, че стрелата е намерила целта си.
— Имахме спътници — каза той. — Шерин…
— Там отзад. — Тя кимна към върха на хълма. — Семон и Чиен ги наглеждат. Каменоделецът ни доведе при вас. Ама наистина беше тежка езда.
— Изведи тези хора оттук — каза той, докато яхаше Дерка. Очакваше Елеса да започне за спори, като се имаше предвид обичайната ѝ жажда за битка. Но тя просто кимна отсечено и подкара Надарените нагоре по склона, като ги ругаеше на чу-шин — което показваше много дни, прекарани във войнишка компания.
— Тичайте, скапани мързеливци! Тичайте!
Когато Дерка го отнесе насред мелето, битката вече почти бе свършила. Оставаха може би двайсетина сталхасти, които се биеха на три отделни групи с решителна ярост, която говореше, че са приели неизбежната смърт. Поне десетина Разузнавачи лежаха мъртви сред руините. Вейлин с облекчение видя, че Алум и Норта още се бият. Мореската, който не беше добър ездач, по някое време бе слязъл от коня, но не личеше това да го е поставило в много по-неизгодна позиция, ако се съдеше по хлъзгавата кръв, покрила копието му. Вейлин усети в гърдите му да избуява гордост, като видя как Норта умело изведе коня си от линията на отчаяната атака на един сталхаст и мечът му нанесе точен и смъртоносен срез върху шията на воина, докато той профучаваше покрай него.