— Вярно, променила се е — каза той на Шо Цай, разгадал изражението му. — Но не толкова, че да стане различна.
Кратък гняв пробяга по лицето на Шо Цай. Той явно не искаше съвети от бившия любовник на жената, която отдавна желаеше да направи своя съпруга, но загрижеността му за нея надделя над всякакъв рязък отговор.
— Тази конкретна… благословия — каза той. — Виждал ли си я и преди?
— Само веднъж. У един мъж, когото познавах. Той не беше воин и въпреки това свърши голяма работа във войната.
— Загина ли?
— Не. Но дарбата му взе висока цена от него. Направи го… — Вейлин се запъна, търсеше думи, с които да обясни в какво се бе превърнал Плетача, когато изцери Съюзника. Терминът „нечовек“ изглеждаше жесток, като се имаше предвид самоотрицанието на мъжа, но пък не беше и неточен. — Направи го неспособен да живее сред другите.
— Толкова опасен ли беше?
— Отчасти, макар че по душа бе добър човек. Но става дума по-скоро за опасността, която представляваха другите за него. Такива сили пораждат страх и завист. Желанието да ги контролираш е силно, дори и при най-мъдрите управници.
Видя как при тези думи мръщенето на Шо Цай се усили — той без съмнение размишляваше каква би била най-вероятната реакция на собствения му крал.
— Търговският крал е мъдър — каза Вейлин, като предпочете да не добави „но също така и безмилостен“, защото разбираше, че капитанът го знае много по-добре от него. Вместо това попита: — Мислиш ли, че той ще те накаже? В края на краищата ние не успяхме да върнем Нефритената принцеса.
— Той ще направи каквото е необходимо — отвърна Шо Цай и изправи рамене. — И аз ще приема несравнимата му мъдрост и благословената му от Небесата власт. Принцесата може да я няма вече, но Просветеното кралство продължава да съществува и ще е така, докато имам силата да държа меч.
Желязната решетка на западната порта на Кешин-Хо се вдигна и видяха поне три хиляди войници в пълно бойно снаряжение, събрани в двора зад нея. Вейлин можеше да види и други, тълпящи се по улиците на най-ниското ниво на града и по бойниците на стените. Бронята на войниците варираше по цвят — сива, синя или зелена, — но всеки контингент стоеше в спретнати редици под знамето на Търговския крал.
Когато Шо Цай мина с коня си през портата, цялата войска нададе едновременен рев, в който Вейлин позна официален поздрав към висш офицер. Новоповишените губернатор Нешим и гарнизонен командир Дешай излязоха напред да приветстват капитана. Той спря коня си и изгледа събралото се войнство с явно объркване. Губернаторът носеше орнаментирана броня, която обаче не му бе по мярка и малко дрънчеше, когато той и командирът се поклониха на Шо Цай.
— Генерал Цай — каза губернатор Нешим, като се изправи, но задържа главата си наведена, приближи се към него и му подаде цилиндричен калъф с печата на Търговския крал.
Шо Цай взе калъфа и извади свитъка, който беше в него. За миг на лицето му се изписа огромно смайване, преди отново да си наложи сурова офицерска физиономия.
— Разбирам — каза той и подкани Вейлин и Цай Лин да излязат напред. — Изглежда — продължи, като подаде свитъка на сина си, — Търговският крал ме е назначил за генерал на северните армии и е пратил трийсет хиляди души да подсилят гарнизона на Кешин-Хо.
— Честито — поздрави го Вейлин на езика на Кралството, за да не разберат събралите се войници думите му. — Само че ти знаеш, че трийсет хиляди няма да са достатъчни.
— Търговският крал ни уверява, че ще дойдат още — каза Цай Лин, като вдигна очи от свитъка. — Изглежда обаче има проблеми в средните провинции. Твърде много хора бягат на юг, а няма достатъчно продоволствие за изхранването им. Споменава се за размирици и дори бунтове.
— Освен това — добави Шо Цай и взе свитъка, — дори да имах само петдесет души, пак бих се опитал да удържа града, защото такива са заповедите на Търговския крал. — Извърна глава към Луралин и нейните Надарени другари. — А да не забравяме и за нашите нови и много полезни съюзници.
Обърна се пак към губернатора и командира, които още стояха с наведени глави.