— Губернаторе — каза Шо Цай, — искам пълен опис на всички припаси и точния брой на хората зад тези стени. Моля, погрижете се да получа и двете до утре по обяд.
Губернаторът закима.
— Разбира се, генерале.
— Командир Дешай — продължи Шо Цай, — възлагам ви командването на три полка кавалерия и ви нареждам да се отправите по най-бързия начин към Кешин-Гол. Жителите там имат заповед да съберат реколтата си и да я докарат тук. Всичко, което може да е от полза за врага, трябва да бъде изгорено или унищожено. Всички кладенци да бъдат отровени. — Новият генерал направи почти недоловима пауза, която Вейлин се съмняваше, че някой, освен него и Цай Лин забеляза. — Всички поданици, които не се подчинят на заповедта, да бъдат екзекутирани на място.
— Брат ми ще прати тулите в Кешин-Гол — каза Луралин. — Грабежите и жестокостите са техните главни характеристики като народ. Сталхастите и неговата армия от верни привърженици ще дойдат тук.
— Кога? — попита Шо Цай, без да вдига очи от голямата карта, разстлана на масата. Намираха се в библиотеката на покойния губернатор Хушан. От изненадващо малкия брой книги-свитъци и изобилието от карти Вейлин заключи, че интересите на Хушан са били по-скоро военни, отколкото литературни.
— Веднага щом може да ги подкара през Степта — отвърна Луралин. На Вейлин му се струваше, че тя се е състарила след схватката в селото, последните остатъци от момичето в нея се бяха сменили с изпитите черти на сломена от скръб жена. Вейлин подозираше, че това не се дължи само на смъртта на Шулан, макар че болката от загубата на човек, когото бе смятала за член на семейството си, оставаше в очите ѝ. „Тя загуби брат си — помисли той. — Всички връзки с мъжа, който сега се смята за бог, са скъсани. Тя никога няма да може да се върне при своя народ.“
— Той вече няма никаква причина да чака — продължи тя, сбърчила вежди, докато оглеждаше южните части на Желязната степ. — Не са останали крепости, които да превзема, градове, които да завоюва, или съпернически племена, които да подчинява. Освен това… — Сви рамене полуизвинително, полусъжалително. — Той знае, че аз съм тук. Може би ще е по-добре, ако ме отпратите.
— Не. — Шо Цай поклати категорично глава. — Присъствието ти тук означава, че мога да отгатвам намеренията му. Ако си съгласна да останеш, разбира се.
Луралин премигна изненадано.
— Значи бихте ме пуснали да си вървя?
— Струва ми се, че ще е най-добре да не настройваме твоите благословени от Небесата приятели срещу себе си, а тяхната помощ ще ми е нужна не по-малко от твоята. По-добре да ми я дадат доброволно.
— Ще я дадат — увери го тя. — Както и аз.
Устните му трепнаха в нещо, което би могло да е усмивка на благодарност, преди той да се обърне към Вейлин.
— Ами вие, милорд? Провал или не, мисията ви за Търговския крал свърши. Мога да ви издам пропуск, който да ви гарантира свободно преминаване през Достопочтеното кралство. Само до няколко седмици можете да сте на кораб на път за вкъщи.
Изненадата на Вейлин бе не по-малка от тази на Луралин и той се усети, че реагира с тъжен смях. Но бързо се съвзе, щом разпозна неизреченото предложение в погледа на Шо Цай. „Вземи Шерин и се махай.“
— Тя няма да тръгне — каза той на генерала. — Знаеш го. Нито пък аз. Видях достатъчно, за да знам, че този човек трябва да бъде победен. Ако не го спрем тук, вероятно до няколко години ще съм принуден да се бия срещу него на стените на собствената си кула.
— Добре тогава. — Шо Цай се обърна към един неотворен свитък на масата. — Губернатор Нешим може да не е най-решителният мъж, но счетоводните му умения са образцови и той е бил достатъчно проницателен, за да започне да трупа запаси в наше отсъствие. По негови изчисления можем да издържим тук поне три месеца, и дори повече, след като командир Дешай се върне с провизиите от Кешин-Гол.
— Келбранд няма да се опитва да ни умори от глад — обади се Луралин. — Можете да заредите складовете си десетократно повече, но това ще е без значение. Народът ми не притежава голямо търпение, нито обсадни умения. Когато Келбранд дойде, ще дойде като буря и няма да спре, докато не превземе този град.
— Още колко Надарени има той? — попита Вейлин.
— Само трима, които съм намерила аз. Сехга е жена от граничните земи, която може да влага лъжи в умовете на хората — лъжи, които те смятат за абсолютни истини. Лекис е тупа и умее да борави по специален начин с метала. Дарбата ѝ е полезна за изработка на разни неща, но не за кой знае какво друго. Морелд е сталхаст, избегнал вниманието на жреците, правейки се цял живот на луд — дотолкова, че наистина е полудял. Може да изцеди кръвта от всяка жива твар, като остави само кожа и сухи кости. Но има и други, с чието набиране аз нямам нищо общо. След като Келбранд се сдоби със собствена дарба, той вече не се нуждаеше от мен, за да откривам други с Божествената кръв. Точно колко са и какво могат да правят, не знам.