„Освен това той има камъка — добави наум Вейлин. — Колцина ли са го докосвали по заповед на Мрачния меч и ако не ги е убил, какви ли дарби са получили?“
— Ще трябва да се справим с тях — заяви той. — И то бързо, ако искаме да имаме някакъв шанс да удържим този град.
— Ще оставя тази работа на теб — каза Шо Цай на Луралин. — Дай-ло Цай ще поеме командването на Червените разузнавачи и ще се погрижи за сигурността ти, с помощта на лорд Вейлин.
— Ще ни трябват още хора — каза Вейлин. — Келбранд ще знае цената на нашите Надарени, също както ние знаем цената на неговите.
— Всеки обучен войник ми е нужен за стените. Командир Дешай се постара доста в набирането и обучението на доброволческите отряди, но — генералът пак погледна свитъка на губернатора — изглежда, има един източник, който още не сме използвали. По пътя лорд Норта имаше голям запас от разкази, които да сподели с нас. Един конкретен от тях привлече вниманието ми. Струва ми се, милорд, че вие имате опит във взимането на отрепки и превръщането им във войници.
— Защо винаги смърдят толкова? — Норта сбърчи лице, когато тежката врата се отвори, за да разкрие тъмните подземия, които служеха за затвор в Кешин-Хо. — Със сигурност някъде по света трябва да има и чиста тъмница.
— Смърди, защото серат там — каза Семон, явно объркан, че Норта не е забелязал очевидното.
— Разбира се. — Норта го тупна по рамото. — Момко, ти определено си сбъркал призванието си. Такава дълбока прозорливост те прави идеален кандидат за Третия орден. Непременно ще ти напиша препоръчително писмо веднага щом се върнем в Кралството.
— Не искам да влизам в Третия орден — каза бившият бандит и се намръщи още повече.
— В името на задника на Отеца — промърмори Елеса и поклати глава с досада. — Защо хубавците трябва да са все тъпанари?
— Колко са общо? — попита Вейлин губернатор Нешим, който, изглежда, понасяше зловонния дъх на тъмницата дори по-зле от Норта.
— Триста четирийсет и осем — отвърна той с пребледняло лице, като мигаше от лютивите изпарения. — Според последното преброяване.
— А престъпленията им?
— О, ами, обичайното. Няколко разбойници, макар и не много, защото тях обикновено ги екзекутират веднага. Останалите са крадци и просяци, плюс няколко контрабандисти. Те са най-лошите. Всички принадлежат към едно и също братство, така че никога не доносничат един срещу друг и се съюзяват, ако там долу се заформи бой. Обикновено ги оставяме да се бият. По-малко работа за палача.
— Това братство има ли си име?
— Зелените усойници. Тормозят граничните земи от незапомнени времена. Някои казват, че са се появили още в ранните дни на Изумрудената империя.
Вейлин обърна въпросителния си поглед към Чиен.
— Името познато ли ти е?
— Чувала съм ги — отвърна тя. — Имат дълга ръка. Алената лента е въртяла бизнес с тях в миналото, а също така е воювала срещу тях, обичайните неща.
Вейлин кимна и се обърна към губернатора.
— Документът у вас ли е?
Нешим извади от ръкава си малък свитък и понечи му да го даде.
— Не — обади се Чиен. — Те трябва да чуят как той им го чете. — Хвърли на Вейлин невесела усмивка на извинение. — Думата на един чуждестранен варварин едва ли ще има такава тежест.
— Искаш да вляза там? — Губернаторът пребледня още повече и хвърли поглед към тъмните дълбини на подземието. Няколко лъча слънчева светлина прорязваха иначе пълния мрак и единственият звук бе тихото дишане на множество усти. Обитателите на това място винаги се стараеха да не привличат вниманието на никой, отворил тези врати.
— Ние ще ви пазим, господине — увери го Вейлин. Прекрачи през портата, спря и погледна губернатора с усмивка на очакване. Нешим обаче се съгласи да го последва едва когато Алум и Норта застанаха от двете му страни и започнаха да го побутват леко, но настойчиво напред.
Вейлин чу смесеното дишане да се усилва, докато навлизаха в тъмницата, боси ходила зашушнаха по камък, когато затворниците се размърдаха. Той ги виждаше само като неясни силуети в полумрака, слабата светлина разкриваше бегло парцаливи дрипи и немита кожа. Той изчака Норта и Алум да доведат губернатора при него и му даде знак да прочете свитъка.