Шо Цай извика сина си и той се приближи забързано и застана мирно.
— Генерале!
— Изгори тези. — Шо Цай посочи към поклащащите се баржи. — Всяка възможност за отстъпление, колкото и да е несигурна, може да отслаби решимостта на мъжете.
— Веднага, генерале.
— Мислех си, че би могъл да го повишиш вече — каза Вейлин, когато младшият офицер се отдалечи забързано, като крещеше заповеди към Червените разузнавачи. — В края на краищата той върши работата на капитан.
— Войник е от няма и две години — отвърна Шо Цай. — Търговският крал е постановил, че са нужни поне пет години служба, преди да може дори да се помисли за повишение.
— Още ли спазваш подобни неща? Дори сега?
— А ти отхвърляш ли повелята на своята кралица само защото времената са смутни?
— Не, но ще се постарая да намеря простор за интерпретации.
— Братко! — Вейлин се обърна при вика на Ам Лин и видя каменоделеца да бърза по кея. — Мелодията — каза той и спря, беше се намръщил. — Промени се.
— Колко са?
— Виж сам. — Шо Цай отстъпи от далекогледа и даде знак на Вейлин да заеме мястото му. Като надзърна през уреда, той бе поразен от чистотата на образа — неотклонно приближаващите се ездачи изглеждаха толкова близо, че можеше да различи детайлите по броните им. Вейлин хвана триножника и плъзна далекогледа по редиците на сталхастите, като си отбелязваше грижливо знамената, които виждаше.
— Преброих шест различни скелда — каза и спря изненадано далекогледа, когато той падна върху познат символ: ястреб с разперени криле. — Общо над трийсет хиляди души, бих казал. Сред тях и Остра — добави, обръщайки се към Луралин.
Тримата с Ам Лин се бяха качили на високата кула, издигаща се в центъра на града, за да видят пристигането на сталхастите. Далекогледът, гигантско съоръжение от тръби, много по-голям от всеки, който Вейлин бе виждал, стоеше върху голям бронзов триножник по средата на гола площадка на керемиден покрив, отворена от всички страни. В резултат на това постоянният северен вятър духаше през стаята, брулейки хората вътре, и ги принуждаваше да разговарят на висок глас.
— Очаквах цялата орда — каза Шо Цай.
— Това е само авангардът — рече Луралин, чиито плитки се развяваха на вятъра. — Ще претърсят околността, ще избият всеки патрул, който пратите извън стените, и ще бдят за подкрепления от юг. Можете да очаквате цялата армия след около ден.
Вейлин повдигна въпросително вежда към Ам Лин. Каменоделецът, който все още усещаше ефектите от катеренето, търкаше някакво болящо място на гърба си, докато говореше.
— Не съм сигурен — каза той.
— За какво? — попита Шо Цай напрегнато. Фактът, че Ам Лин успешно ги бе отвел до Шерин, явно бе убедил генерала в ползата от неговата дарба.
— Песента говори за предстояща битка — каза Ам Лин. — И измама. Тук има нещо повече от разузнаването на една предна част.
Вейлин отстъпи встрани и каменоделецът долепи око до далекогледа, после изсумтя тихичко.
— Не ги виждам, но усещам поне един Надарен сред онези хора.
— Измама — повтори Луралин. — Може да е Сехга. Заблудата е нейна специалност. Но тя трябва да е в близък контакт с жертвата си, за да подейства. Не може да я праща надалеч.
— Тогава кой? — попита Вейлин.
— Някой, когото още не съм срещала. — Луралин сви безпомощно рамене. — Ако атакуват, ще е тази нощ. На открито народът ми се бие денем, но напада крепостите под прикритието на нощта. Освен това няма да атакуват на едно място. Трябва да очаквате поне три различни атаки, които вероятно ще започнат едновременно.
Шо Цай отиде до ръба на площадката и огледа намръщено града долу.
— Ще удвоим числеността на бойците по външната стена — каза той. — Господин каменоделецо, ти ще патрулираш по бойниците под охрана, за да определиш мястото на атака.
— Каквато и да е военната им хитрост, те все пак трябва да изкатерят стената — изтъкна Вейлин. — Кавалерията не може да атакува каменна преграда, висока двайсет стъпки. А те вече не разполагат с дарбата на Вариж, за да я срутят.
— Ще носят куки и въжета — отвърна Луралин. — А вероятно и стълби.
— Въжетата горят, стълбите също — каза Вейлин и срещна погледа ѝ. — Както и хората.
Тя кимна мрачно.
— Ще предупредя близнаците да са готови.
— Ами твоите собствени способности? — попита Шо Цай. — Доколкото разбирам, ти можеш да виждаш бъдещето.
— Виждам онова, което Истинският сън избере да ми покаже, а той ми показва както бъдещето, така и миналото. Но винаги е бил капризен. Опитвам се да го призова всяка нощ, откакто пристигнахме тук, но виждам само фрагменти, обикновено хаотични и безсмислени. Сякаш бъдещето е в постоянно движение. Това би могло да е хубаво. Ако изходът от битката е несигурен, поне имаме надежда.