— Стойте по местата си! — викна Вейлин на Черепите, като видя, че се разколебават и първата редица започва да отстъпва. — Димът не може да пробива брони!
Обърна се пак към стената и се изправи лице в лице с един тигър, който се подаде над ръба ѝ.
— Гледайте! — заповяда и се втурна към звяра. Тигърът се завъртя към него при приближаването му, раззинал уста за рев, който излезе като виещ полъх от задавящ дим. Гледката на уж плътните зъби и сърповидните нокти на котката породи у Вейлин моментно съмнение в безобидността ѝ, но бе прекалено късно да избегне сблъсъка. Той се оказа обгърнат от дима, ударите на тигъра бяха като силни пориви на вятър върху бронята му, но не го нараняваха. Призракът се разпадна, щом Вейлин размаха меча си, и останаха само лютиви чезнещи струйки дим.
— Виждате ли? — извика Вейлин на Черепите, които го зяпаха смаяно. — Това са призраци. Обикновени фокуси…
И млъкна, понеже Елеса се хвърли напред, изпънала лъка си — целеше се право в лицето му. Той моментално падна на колене и стрелата проряза въздуха над главата му. Като се завъртя, пред него изникна гледката на висок сталхастки воин със стрела, щръкнала от наличника на шлема му. Отровата на Шерин бързо свърши обещаното и воинът рухна върху камъните с пяна на устата, потръпна веднъж и замря.
Трупът бързо изчезна от поглед и друг сталхаст се покатери на стената, оголил зъби, издърпвайки се нагоре с помощта на желязната кука, забита в зъбеца. Като видя Вейлин, той посегна към сабята на гърба си, но миг по-късно се вцепени мъртъв, когато мечът на Ордена го прониза в гърлото. Вейлин изтегли острието и остави мъжа да падне, а после се огледа наляво и надясно и видя, че десетки сталхасти се катерят по стената. Бойниците вече бяха напълно забулени в дим и войниците се мятаха в него объркани и ужасени.
— Напред! — извика той на Черепите, като поспря, за да отсече ръката на друг сталхаст, подал се над стената. Видя как някогашните престъпници се поколебаха, някои все още смутени от димните тигри, които сееха хаос сред другите войници. Но после ефрейтор Чо-ка сведе копието си, извика кратка команда и се втурна напред. Черепите го последваха в безредна маса, забравили грижливо упражняваната тактика за отблъскване на нападатели с дисциплинирано настъпление в две редици. Въпреки липсата на ред бързината и яростта на атаката им бяха достатъчни, за да съборят от стената двайсетина или повече сталхасти още с първото мушкане с копията.
— Срежете въжетата! — извика Вейлин, като изрита една сталхастка от стената и разсече с меча си въжето, по което се бе покатерила. Яростни викове отдолу показаха, че поне десетина други в момента летят към земята. Скоро ги последваха още, след като Черепите се подчиниха на заповедта и всички въжета в обсега им бяха срязани само за секунди, макар че някои от тях бяха повлечени към смъртта си от последното отчаяно посягане на врага.
Лишени от възможността да изкатерят стената, сталхастите останаха в подножието ѝ, засипвайки бранителите горе с дъжд от стрели. Неколцина Черепи залитнаха назад, улучени в лицето или шията.
— Масло и камъни! — извика Вейлин на Чо-ка и той бързо организира група, която да изсипва кошниците с тежки камъни през стената, последвани скоро от съдържанието на няколко големи глинени делви с вряло масло. Виковете на ярост и болка отдолу показаха, че тактиката е успешна, а едно кратко надзъртане през ръба разкри, че сто или повече сталхасти бягат в мрака, оставили два пъти повече трупове и мятащи се ранени в подножието на стената.
— Портата! — Джукар изникна до Вейлин с лък в ръка. Посочи към подножието на бастиона. Цялата структура вече бе почти изцяло обвита в дим и призрачните тигри продължаваха да нападат бойниците и от двете страни. Вейлин не виждаше нито следа от командир Дешай.
— Повече от един са — добави Джукар и се отправи към най-близкото стълбище. Вейлин извика на Чо-ка да останат на място и го последва с Елеса и Норта по петите. Високият тунел, водещ към вътрешността на бастиона, бе толкова изпълнен с дим, че Вейлин не можеше да различи какво става вътре. Той също гъмжеше от призрачни тигри — стена от озъбени котки, до които малцина от стоящите наблизо войници имаха желание да припарват.
Вейлин наостри уши за звука на търкалящи се колела, който да му подскаже за приближаването на таран, достатъчно голям да разбие портата, но чу само врявата на битката и паническите викове отгоре. Тъкмо се канеше да помоли Джукар за напътствия, когато мъжът просто потъна в една димна стена с вдигнат лък. Вейлин се сепна инстинктивно от един хвърлил се към него призрачен тигър, после събра кураж и последва следотърсача в мъглата. Тя бе толкова гъста, че можеше да вижда само на стъпка пред носа си, гърлото му пареше от лютивия дим и го караше постоянно да кашля. Той измина десетина крачки, после се дръпна рязко встрани и се блъсна в стената на тунела, когато нещо бързо и твърдо обърса раменния предпазител на ризницата му. Димът наоколо потрепна и въздухът се изпълни с жуженето на множество стрели.