Вейлин се приведе и продължи напред със сълзящи очи, мъчеше се да види нещо през виещата се гадна на вкус мъгла. Изсъска, когато една стрела остави плитка резка върху опакото на ръката му, после трепна, когато друга рикошира в тухлите на сантиметри от главата му. Отдясно се чу бръмченето на тетива, последвано от звука на стрела, срещаща метал. Той чу как Джукар изруга, преди да стреля отново, и този път се разнесе силното тупване на стрела, намерила плът.
Димът веднага взе да оредява, виещите се котешки сенки избледняха до къдрави струйки и пред погледа му се появи портата. Тунелът зад нея бе пълен със сталхасти, с група стрелци отпред, които се целеха с лъковете си през малките пролуки в желязната решетка. На портата бе облегнато тялото на млад мъж, притиснал окървавеното си лице към една от пролуките, със стърчаща от рамото му стрела. До него стоеше яка жена с кожени доспехи, съвсем жива, беше се вкопчила яростно в портата. Кръв капеше от носа ѝ, а лицето ѝ трепереше от напрежение. Желязото под пръстите ѝ сякаш сияеше, омекваше и се свиваше.
„Лекис — беше казала Луралин — умее да борави по специален начин с метала.“
— Убий я! — извика Вейлин на Джукар, обърна се и видя, че следотърсачът се е свлякъл до стената с една стрела в крака и друга в рамото. Като видя как яката жена изтръгна парче сияещо желязо от решетката, Вейлин измъкна един метателен нож от ботуша си и го запрати към нея. Хвърлянето бе добро, но жената явно не бе чужда на битките — дръпна глава настрани и ножът прелетя през решетката, отрязвайки част от ухото ѝ. Тя извика и се вкопчи отново в портата. Металът засия и почна да омеква, сякаш се намираше в сърцевината на топилна пещ.
Стрелите на сталхастите последваха Вейлин, когато той се втурна през тунела към Джукар, вдигна падналия му лък и посегна към колчана му. Преди да успее да сложи стрела на тетивата, две стрели изсвистяха покрай него, и двете майсторски насочени, така че да намерят дупките в решетката. Едната улучи Надарената в бедрото, а другата в корема. Този път ефектът от отровата на Шерин бе по-зрелищен. Кръв изригна от устата на жената в голямо алено цвете и тя се затърчи толкова яростно, че Вейлин можеше да чуе пукота на чупещите ѝ се кости. После тя сякаш се спихна и се свлече до желязната преграда, а ръцете ѝ изпуснаха полустопения метал.
Бързо последваха още стрели и повалиха трима от стрелците на сталхастите. Но имаше предостатъчно други, които да заемат местата им, и Вейлин се приведе, за да избегне новия залп.
— Вярата да те вземе, братко, излизай оттам! — отекна силно гласът на Норта. Вейлин погледна назад и видя Норта и Елеса, приклекнали от двете страни на входа на тунела, да пускат стрела след стрела с характерната за тях бързина и точност. Чувството му за неотложност бе допълнително подсилено от Луралин, която се приближаваше през двора оттатък, с Надарените близнаци от двете ѝ страни и Червените разузнавачи в плътна формация зад тях.
Вейлин хвана Джукар през гърдите и го повлече към изхода. Норта и Елеса продължаваха да косят сталхастките стрелци и идеално насочените им стрели образуваха стена от потръпващи, почервенели от отровата трупове, които пречеха на другарите им да заемат тяхното място. Вейлин издърпа Джукар от тунела точно когато близнаците стигнаха до него, вдигнали ръце. За щастие ревът на огнената струя, която пратиха в тунела, бе достатъчно силен да заглуши писъците на хората вътре. Близнаците продължиха да изливат огън в бастиона, докато не клюмнаха от изтощение, при което пламъците стихнаха и разкриха почернелия тунел и решетката, нашарена с остатъчни огнени точици, но за щастие все още цяла. Тунелът зад нея бе застлан с овъглени димящи тела.
— Отнесете го в храма — каза Вейлин и предаде Джукар в ръцете на двама Червени разузнавачи. — Вземете и тях — добави и кимна към близнаците.
— Тук все още се води бой — каза Килен, олюля се и избърса кръвта от лицето си.
Вейлин се отдръпна, за да огледа стените горе. След като призрачните вестители бяха прокудени, войниците на Търговския крал бързо си възвърнаха дисциплината. Няколко групички сталхасти, успели да се укрепят върху бойниците, бяха нападнати яростно от всички страни, а десетки арбалетчици се втурнаха да запушат пролуките по стената.