Выбрать главу

— Ще го направя — обеща той и посегна да докосне с пръсти дръжката. — Скелтир — добави и се примъкна по-наблизо. — Трябва да знам колко хора с Божествената кръв има Мрачния меч. Какви са дарбите им?

— По-големи… — Варнко оголи пак алените си зъби — от обикновен дим, приятелю…

Главата на скелтира клюмна за последен път и последният му дъх опръска с червени капчици ръката на Вейлин.

— Елеса — каза той, като стана и вдигна сабята.

— Вуйчо? — Тя изгледа любопитно оръжието, когато той ѝ го протегна с дръжката напред.

— Едно време майка ти имаше нещо подобно, доколкото си спомням — каза ѝ Вейлин. — Този мъж помоли за подходяща десница, която да го държи. Мисля, че твоята е много подходяща.

Тя му се усмихна със стиснати устни и хвана сабята.

— Мама ме е учила да въртя меч — каза и се прокашля, за да изчисти гласа си от внезапната дрезгава нотка. — Но винаги съм била по-добра с ножа и лъка.

— И при нея беше така.

— Хайде да го изпратим в последния му път — каза Норта и кимна към трупа на Варнко. — Знаеш ли нещо за погребалните им ритуали?

— Не — отвърна Вейлин и вдигна поглед към равнината, където още тела осейваха земята, покосени от дъжд арбалетни стрели, докато са бягали. Не беше лесно да ги преброят, което го накара да заключи, че повечето воини от скелда Остра трябва да са загинали тази нощ. „Може би той е искал точно това — помисли си и погледна пак отпуснатото безжизнено тяло на Варнко. — Да им спести превръщането в онова, което ще направи от тях Келбранд.“

— Просто го хвърли при другите — каза той. — Мисля, че така би предпочел.

30.

Цялата войска на Мрачния меч се появи на северния хоризонт два дни по-късно. Огромната маса ездачи се приближи на миля от града, преди да се разгърне на изток и на запад и да вдигне лагери с размери на градове. Пехотата пристигна, когато денят клонеше към вечер, в неравни редици, които говореха за липса на военна дисциплина, също както и разнородните им брони и оръжия. Мнозина носеха ризниците и копията на загинали войници на Търговския крал, докато други бяха облечени в тъмни нагръдници и ризници със сталхастка направа.

— Спасените — назова ги Луралин. — Бивши занаятчии от могилите и жители на завладените земи, убедени в божествеността на брат ми.

— Явно не са достатъчно убедени, че да маршируват в подреден строй — рече Шо Цай. Тримата стояха на бастиона на северната порта и гледаха войската, докато тя продължаваше да се разгръща. Лагери се появяваха на югоизток и запад, подсказвайки, че градът скоро ще бъде обкръжен.

— Повечето са новаци във войнишкия занаят — отвърна Луралин. — Но не се заблуждавай, мнозина вече са вкусвали битка и всички с радост ще умрат за Мрачния меч.

— Общият им брой? — попита генералът.

— Моят народ не си пада толкова по броенето като твоя. — Тя сви извинително рамене. — Много са.

— Бих казал, някъде над шейсет хиляди — обади се Вейлин. — Заедно със сталхастите и тулите имаме срещу себе си армия от близо триста хиляди души.

— Преброихме над две хиляди вражески трупа след първата им атака. Но и ние загубихме почти толкова, докато ги отблъсквахме. — Шо Цай се спогледа с Вейлин, докато двамата обмисляха мрачната аритметика и стигнаха до едно и също заключение. Защитниците на града щяха да губят сили при всяка атака, докато врагът им остава силен.

— Армия с такива размери ще опустоши Северната префектура — каза генералът. — Може дори да застраши сърцето на кралството.

— Келбранд не се интересува от опустошения — рече Луралин. — Нито пък ще спре, преди да е завладял всички земи на Търговските крале. Армията му само ще расте с напредване на завоеванията. Където и да стъпи, той намира нови привърженици, нови Спасени, които да увеличат войската му.

— Значи трябва да го спрем тук. Или поне да обезкървим ордата му, така че да няма шанс срещу пълната мощ на армиите на Търговските крале.

— Това означава да убием по шестима от тях за всеки загинал от нашите — каза Вейлин. — Трудна работа.

— Но не и невъзможна. Виждал съм армии да се разбиват в далеч по-малко внушителни стени от тези. — Шо Цай се изправи и обърна острия си поглед към Луралин. — Брат ти няма да се бави, предполагам? Ще атакува тази нощ.