— Той винаги е бил по-добър човек, когато има задача за изпълняване — отвърна Вейлин. — Макар да признавам, че пътуването вероятно ще е истинско мъчение.
Протегна ръце към Лорен и Артис. Момиченцето веднага дойде да го прегърне. Артис го направи след момент на начупено колебание.
— Грижи се за леля си — каза Вейлин на момчето, като отстъпи назад. — Назначих капитан Емби да поеме уроците ти с меча. Той е добър учител, но не е толкова милостив като мен, затова не забравяй да се навеждаш.
Артис премигна и сведе поглед.
— Няма, милорд.
— Татко добре ли ще е? — попита го Лорен с блеснали от сълзи очи. — Ами ти?
Вейлин устоя на импулса да я излъже, защото знаеше, че такива добронамерени постъпки са безсмислени при нея.
— Пътят е дълъг, а бъдещето — вечно несигурно — каза той, като сложи ръка на бузата ѝ. — Даже за теб, подозирам. Имаш ли някакви… специални прозрения, които да споделиш с чичо си?
Тя се усмихна и поклати глава.
— То пак си отиде, за голямо облекчение на леля.
Той не беше сигурен дали не го лъже. Страхът на Керан от Мрачното винаги бе силен и ѝ бе отнело години да изгради истинска близост с племенницата си. Вейлин притегли отново Лорен към себе си и прошепна в ухото ѝ:
— Ако то се върне и случайно научиш нещо важно, иди право при лорд Орвен. Той има заповеди да те изслуша и да действа по съответния начин.
Пусна я и размени кратък поклон с Керан — прегръдка би била неуместна, — след което тръгна към трапа, където Орвен го чакаше, за да се прости с него.
— Бих искал да размислите, милорд — каза той. — Само един малък ескорт от Северни гвардейци…
— Ти имаш нужда от всички тях — намеси се Вейлин. — Освен това ако сляза на брега на Достопочтеното кралство с войници на служба при чужд владетел, със сигурност ще привлека нежелано внимание.
— Има… — Орвен се поколеба и се размърда неловко. — Един дребен законов въпрос, милорд.
— Законов ли?
— Оригиналната харта на крал Янус, с която той упълномощава заселването на Северните предели, постановява, че на граничния лорд му е забранено да отсъства от тези земи без изрично кралско съгласие.
— Разбирам. И какво е наказанието за престъпването ѝ?
Орвен се размърда пак.
— Смърт, милорд.
— Значи сериозна работа. Предлагам ти да пишеш час по-скоро на кралицата. Сигурен съм, че тя бързо ще ти прати отговор. Може даже да пристигне, преди да се върна.
Орвен въздъхна и кимна уморено.
— Ще го направя, милорд.
Вейлин погледна хората, събрали се, за да го изпратят — предимно лица, които познаваше, примесени с няколко зяпачи. Ако се изключеше онази злощастна работа с Външните острови преди четири години, не бе напускал границите на Пределите от края на войната.
— Усещам, че предстоят неприятности — каза на Орвен. — Мисля, че ще е най-добре тази година да свикаш по-рано доброволческите отряди за обучение. Освен това увеличи надницата им с още няколко медника. Да видим дали не можем да убедим още новобранци да се влеят в редиците им.
— Както наредите, милорд. Ами тъжбите?
Вейлин се усмихна лекичко. Орвен харесваше ритуала не повече от него.
— Помолих лейди Керан да присъства, само в ролята на съветник, разбира се. Настоятелно ти препоръчвам да се вслушваш в съветите ѝ.
— Сигурен съм, че те ще са добре дошли.
Вейлин протегна ръка и гвардеецът я стисна в здрава хватка.
— Колкото и да съм привързан към семейството си, бих дал кажи-речи всичко, за да дойда с вас. Струва ми се, че е минало страшно много време от последното ни приключение.
— Липсва ти, нали?
— Понякога. Като момче си мечтаех един ден да вляза в Кралската гвардия и да извърша велики дела за справедлива кауза. Трудно ми е да повярвам, че всичко това се сбъдна. Въпреки всичко, което изгубихме, и всички ужаси, на които станахме свидетели, тогава нещата бяха по-простички.
— Битките са прости. Сложни са нещата преди и след тях.
Вейлин разтърси за последен път ръката му, преди да тръгне нагоре по трапа.
— Проклето копеле!
Ударът на Норта бе свидетелство за отслабналите му умения. Вейлин се приведе с лекота под замаха му и се изправи отново, за да го види как се завърта и рухва на палубата. Остана да лежи там, със свиреп поглед на немитото си брадясало лице.
— Свърши ли вече? — попита го Вейлин.
— Аз съм Меч на кралството! — Норта се надигна неуверено на крака и повиши глас, обръщайки се към екипажа на „Морска оса“. — Ще платя в злато на всеки, който ме откара с лодка до брега.